Ден в Букурещ – кратък travel guide

“С Иван мислим да ходим до Букурещ за турнира” – каза ми той, а аз не можах да скрия еуфорията си, от факта че ще прекарам един ден из улиците на румънската столица.

***

Само 09:00  сутринта, а граничният пункт е претъпкан. Висим в колата от поне 20 минути. Обръщам се назад, опашката стига до Русе… Слънцето така приятно се усмихва, че ме хваща яд как прахосвам време на границата, като вече можех да се разхождам из града. Нищо Стела, този ден и без това ти е подарък, потърпи още мъничко.
Докато прекарваме още половин час на опашката, за да влезем в Румъния, се замислям дали повечето от пътуващите зад нас не отиват на едно и също място с моите другари в това пътуване – големият турнир...
 
 
След успешно минаване на границата и малко лутане из Букурещ, намерихме залата, в която се провеждаше турнира. Оставих спътниците си да тичат към нея, а аз поех да разглеждам прилежащия парк – Тинеретулуй. Огромни атракциони, просторни алеи и зелени поляни – чудесна гледка рано сутрин 🙂
Седнах да се насладя на обстановката на една пейка, направена от моливи – креативно, мисля си.
Унесена в мисли и възхищение по парка, се озовах край едно голямо езеро. Ято птици се суетяха в единия му ъгъл. Загледах се и се оказа, че там е застанал благ дядко, който им хвърля храна.
 
 
Атмосферата бе така приятна, че не усетих как минаха 20-тина минути, а аз все така бях погълната от езерото, птиците и дядото….
Тръгнах в посока центъра на Букурещ, без да знам нито къде е, нито какво може да ми предложи.
 
 
Това е град, запазил повече от старата си архитектура. Готическата нотка се долавя в почти всяка сграда и като че ли всеки момент Дракула ще се покаже от кулите на покрива. Те пък са задължителен елемент в облика на града.
 
 
Какви огромни булеварди само! Чувствам се като малка мравка, крачейки из тях. И не само улиците, грандомания се забелязва и в сградите, било те обществени центрове или забележителности. Стигайки до Piața Unirii , през булеварда ми се разкри зашеметяваща гледка, стигаща чак до Дворецът на парламента.
Прекосих площада с кокетните му малки пейки, скрити из между живия плет. Представям си как на тях са накацали редица двойки, погълнати от любовта си.
И ето, вече се намирам в старата част на града. А пред мен е заведението, което исках да намеря – The Urbanist . Бях го записала в графа “must go” още докато правех примерния маршрут у дома.
 Заема заслужено челна позиция в градската култура на Букурещ. Интериора е един път (дръжката на входната врата е цедка от кафе машина ?), като се оказва, че мястото има и друга функция – на магазин. Тук бе и първата ми среща с матча капучиното. Не зная дали бях по – запленена от самия стил на поднасяне или от странния вкус, но определено бе едно от най – хубавите ми преживявания – да се насладя на собствената си компания и новите изживявания. Ако живеех в Букурещ, определено знам къде бих прекарвала сутрините си!
 
От улицата пред заведението започва старата част – павирани улици, красиви лампи, църкви, много кокетни магазини и заведения, все разположени в стари сгради със зашеметяващ облик. Сигурна съм, това е най – инстаграмваната част на Букурещ!
 
Ако сте любители на сладките изкушения, то Emilia Cremeria е перфектното място за вас. Аз бях като малко дете – не знаех откъде да започна… В крайна сметка си занесох и у дома.
 
 
Църквата „Ставрополеос“ бе следващата ми спирка. Малка, но с приказен двор! Все едно се бях пренесла назад във времето…
 
 
Ако не бе голямата и шумна група мои сънародници, бих стояла там с часове – такова спокойствие се носи във въздуха.
Излязох и се запътих да издирвам едни от големите съкровища на Букурещ, които също фигурираха в списъка ми. Не търсих много, едното бе право пред мен – Сграда на Спестовната каса . Тя е от онзи тип сгради, които опияняват и не можеш да откъснеш поглед! За жалост бе затворена и не успях да погледна и вътре. Но и не настоявах – видяното ми бе предостатъчно!
 
 
 
Някога търсили ли сте тайните места в даден град? Не просто да се задоволите с основните познати забележителности, а да изследвате и онези, скрити от туриста, до които би ви отвело или обстойно проучване в интернет, или някой местен.
 Pasajul Macca-Vilacrosse  е точно от този тип места. За него разбрах от наръчник “Как да обиколиш Букурещ като местен”. Представлява безистен, събрал в себе си от модерни заведения до антикварни магазини. А самият дизайн е великолепен!
 
 
През деня е тихо и празно, но вечерите приема голяма част от младото население на града.
Има вход както от булеварда, така и от павираните улици в старата част.
 
Да стигнеш до Дворецът на парламента си е преживяване. Издигащ се величествени, той се вижда почти от всяка точка в центъра, давайки илюзията, че е много близко. Да, но се оказа на края на града, или поне на мен така ми се стори. Чак когато си пред него, осъзнаваш колко голям е всъщност. Преброих поне 7 етажа… От едната му страна има огромен паркинг, винаги пълен с туристически автобуси. Въпреки, че около него изглежда безлюдно, не е точно така. Бях изпуснала часа за влизане и го обходих само отвън, но имайки предвид мащабите му, си е цяла тренировка.
  
Когато погледнах часовника си, вече минаваше обяд. Отправих се към мястото за хапване, което си бях записала и по пътя до там продължих да се изумявам на стила на Букурещ и как минало и бъдеще се преплитат на всяка крачка…
 
 
Dianei 4 се оказа естествено продължение на ърбан вълната, заляла улиците на града. Не бях сядала да обядвам сама никога до тогава. Боже, колко съм пропускала! Противно на предположението ми, че ще ми е некомфортно и притеснено, със задоволство установих колко приятно е всъщност понякога да отделиш време за самата теб!
 
 
Заведението се помещава в стара къща с кокетна градина, която поради хубавото време, бе пълна. Пристигнах точно на време преди края на обедното меню. Поглезих се с пикантен омлет, придружен от половин литър домашна лимонада (само за мен хах). И енергията ми отново бе на максимум.
 
 
През следващите часове обиколих места като Националния театър
 
 
 Площада на революцията
 

 
 
 Mузеят на изкуствата и антенеума
 

 
 
За да спестя време, не влезнах никъде и направо се запътих към обсерваторията The Admiral Vasile Urseanu, но за мое нещастие, когато пристигнах, точно я затваряха.
 
 
От там нататък, посветих времето си на разглеждане чудния архитектурен облик на румънската столица. А материал за това има в изобилие!
 
 

И така, обхождайки румънските улици, стигнах до една от най – изумителните сгради, които някога съм виждала – Muzeul Național George Enescu! Думите ми не са способни да опишат този шедьовър, затова просто ще ви оставя сами да прецените по снимките. Оказа се, че в събота и той затваря по – рано, от колкото си бях записала и не успях да го разгледам отвътре. (повод да се върна отново 😉 )
 
 
В тази част на деня, небето бе станало изумително и допринасяше за пейзажите. Не можех да откъсна поглед!
За на края оставих Триумфалната арка. Не разбрах кога бе минал денят. А не бях видяла всичко, което исках.
Поразходих се още малко и се запътих към третото съкровище на Букурещ – книжарницата Cărturești Carusel . Не просто книжарница, кафе, място за релакс… това бе цяла друга вселена!
Вече бе станало вечер и тълпите весели хора бяха нападнали улиците. Пред и във самата книжарница се вдигаше глъчка и смях. Около нея улиците бяха претъпкани от заведения в различен стил. Музиката се чуваше от всички страни. Букурещ се бе събудила за дългата нощ. А аз точно тогава трябваше да тръгвам…
“Трябва да тръгваме, турнира свърши по – рано и е време да се връщаш” – чух го да казва в ухото ми и не исках да повярвам как неусетно се е изнизал цял един ден…
***
Букурещ не е място за един ден! Да, може да се видят доста неща за това време, но винаги ще пропуснеш нещо. Градът е голям, през деня почти спи, докато нощите са шумни. За пълноценно преживяване трябва да опиташ и от двете му настроения, което е основна причина за сигурното ми връщане в румънската столица. Скоро 🙂
Неща, които научих:
– града е огромен
– градският транспорт е улеснение за придвижването, ако сте в ограничено време
– билетът за него представлява еднократна карта с две пътувания на цена от 4,60 леи.
– транспорта е районира – летище, център, предградия.
– румънците нямат проблем с говоренето на английски
– работното време през почивните дни може да не отговаря на посоченото в интернет
– през уикендите е пълно с чужденци
– не се стряскайте от цените, валутата им е евтина – 1 лея = 0,42 ст.
– града предразполага както големи компании, така и соло пътешественици
– отделете си цял един ден за най – големият спа център в Европа (до който не успях да стигна) – Therme . Намира се малко извън града, но има безплатен транспорт на всеки час от площад “Румъния”.