При разговора си с управителката разбрах, че най – натоварени периоди в селището са юли – август и декември – януари. Тя бе така добра да ни разкаже малко история за Азарея и какви мероприятия се организират там. Също така ни насочи, че около селцето има новопостроена екопътека, която е дело на собствениците на въпросното селище. Не я пропуснахме разбира се, оказа се изключително приятна местност за слънчеви есенни разходки.
Колкото и думи да използвам, за да опиша самите къщички, все ще са малко. Не само външната обстановка е приказна – вътре цари уют, романтика и топлота. Двуетажните съкровища имат различни имена, съответно носещи различен дух на посетителите си. Но която и къщурка да изберете, със сигурност няма да съжалите! На мен грам не ми се тръгваше обратно …
Изкачихме безчет баири докато стигнем до Беклемето – Арката на свободата, но определено още 100 пъти ще ги кача! Това място е вълшебно – до хълмчето се стига по път, осеян с доста завои. Самата арка, висока 35 метра, се издига в приказно място – редица от върхове и поляни, пълнещи окото и душата. В центъра на хоризонта, планина и небе страстно се преплитат в неописуема картина! Една от най – хубавите гледки, които съм виждала!…
