През последната година се замислих върху факта, че не съм обиколила и половината от България и започнах да кроя планове за моментално поправяне на тази моя грешка. Изборът на дестинация бе ужасно труден, защото се изумих от местата, които крие нашата родина. То не са планини, пещери, носове, крайбрежия, реки, язовири, паметници, крепости …. И кое от кое по – невероятни.

Влюбих се в Родопите още преди две години, когато правих презентация за тях. Оттогава имам силно желание да посетя всички тези красиви кътчета, за които разказах. Така и сложих край на чуденето си и дестинацията вече бе набелязана.

Родопа планина е от онези места, за които думите не стигат. Още при първият допир те облива магия, която не ти дава мира до последният ти миг из тези земи. Завива ти се свят от спиращите дъха гледки, които те дебнат на всяка крачка. И изведнъж се озоваваш в приказна местност, за която не си и подозирал. Останал без думи, решаваш че повече няма накъде да се втрещиш и хоп, стигаш до някоя пещера, която от своя страна тотално те стъписва. Ако си от по – любопитните и вземеш да си побъбриш с местните, оставаш с отворена уста от чутото. А там хората са много дружелюбни и едни от най – усмихнатите, които съм виждала! И така унесен в приключения, не усещаш кога са се изнизали цели 6 дена. А на теб ти се струва, че все едно е било миг… На тръгване те обхваща лека тъга и дори ужасните завои, преминати по няколко пъти през тези дни, ти се струват приятни. Планината те изпраща все така вдъхновяваща и магична, с обещание за скорошна среща и нови изживявания. Заряда от вашата среща ще те държи в транс дълго време, след като си прекрачил прага на дома си….

Нашето пътешествие из Родопите продължи 6 дена и бе по повод рожденият ми ден. По – късно осъзнах, че това бе най – якият подарък, който съм си правила досега!

Тръгнахме единия от София, другия от Велико Търново, за да се срещнем в центъра –  малкото и китно градче Стамболийски. Оттам започнахме голямото си приключение. Още докато обядвахме, късметчето от кафето ми предсказа, че предстой нещо невероятно.

Отправихме се към първата си спирка – язовир Въча. Бях го избрала по много красиви снимки, споделени в интернет от него. Но Бога ми, той се оказа още по – прелестен! Там природата е стигнала своя апогей и е образувала толкова красиви завои в реката, че дъх не ми остана да им се любувам.

Настанихме се в изумително място – Комплекс Чилингира. Него също го бях набелязала от търсене в интернет, но верен на местността, той също ни изненада приятно. Разположен на 30-тина минути от цивилизацията, (Девин и Кричим) комплекса е перфектното скривалище от градската джунгла и забързаното ежедневие. Тук освен шума на реката и природните звуци, друго не би ви разсеяло. Въздухът е чист, околността – живописна. Ако имате нужда от глътка разтоварване в приятна и супер релаксираща среда, то това е мястото! Персонала бе изключително мил, а самият комплекс – невероятен. Освен към хората, са много любезни и към редица животни – дузина птици, две чаровни кучета, пчели, риби и още… А гледката от верандата, тя е неповторима…

В Чилингира има всякакви удобства – басейни, спа център, ресторант, паркинг, храм. Непосредствено до входа на комплекса е и началото на еко пътека.

Оказа се, че има и автобусна спирка точно пред входа им. Разписанието е обозначено на нея, а по спомен начални точки са София, Смолян, Девин. Все пак отидохме извън сезон, а представяте ли си колко красиво е тук през пролетта например….

Единственият минус на местността са тежките завои, заради които се налагаше да спираме няколко пъти, но дори те не са достатъчни да развалят преживяването ви :).

На следващият ден, веднага след като закусихме и си изпих кафето на чудната гледка, се отправихме по маршрут Орлово око – Ягодинска пещера – Дяволско гърло.

Село Ягодина е толкова кокетно сгушено в планината, че чак ти става мило. Жителите му са много любезни и отзивчиви хора. На път за Орловото око ни посрещна един господин, който ни предложи да ни закара с джипа догоре. Това е един от вариантите да стигнете до самата площадка. Сафарито си е цяло отделно приключение, а стигнете ли горе забравяте за света.

Попринцип джип можете да си запазите и по телефона предварително, но тъй като не бе сезон имахме късмет да се уредим веднага. Цената е 60лв. за джипа, като може да качи до 6 души и така да се раздели сумата между всички. Нашият бе затворен тип джип, защото бе края на октомври, но се разминахме с няколко ентусиаста с отворени и пасажерите определено се наслаждаваха на изживяването.

Прекарахме на Орловото око половин час, любувайки се на гледката, природата и усещането за нищожност на фона на величествените планински склонове. На слизане, шофьора ни ни откара в семейното магазинче, откъдето се запасихме щедро с дива мента и мурсалски чай.

Ягодинската пещера бе още едно ново преживяване. Тук определено думите са излишни, трябва да се почувства! Беседите започват на всеки кръгъл час и траят около 40 минути.

Определено черешката на деня бе Дяволското гърло – неземно място, пропито с много мистика и дух. Накрая даже сте поставени пред предизвикателство ….

Беседите и тук започват на кръгъл час, като са по – кратки от тези в Ягодинската пещера. Но пък легендите са с дълбоки корени…

Третият ден ни посрещна малко навъсен, но на язовира и мрака му стои зашеметяващо!

Бяхме тръгнали да разгледаме Широка лъка, но поради метеорологичните условия накрая се озовахме в една гостилница насред снежно Пампорово. А там колко красиво беше….

Със сняг, шкембе чорба и домашни спа процедури завърши този ден, като го писахме в графа “релакс от почивката”. На следващата сутрин тръгнахме от Чилингира в посока язовир Кърджали, където щяхме да прекараме останалите три дена. Главна спирка за деня ни бе Каньонът на Водопадите край Смолян.  Ние леко се забавихме и пристигнахме когато всички си тръгваха, но пак успяхме да го обходим до ранният следобед. За по – сигурно обаче, започнете прехода рано сутрин и заредете раницата с много сандвичи и вода. Еко пътеката е кръгова и няма как да се загубите, но пък е доста обширна – ще ви отнеме около 4 часа да я обходите от край до край. Има няколко обособени места за пикник и почивка, така че можете да прекарате целия ден там. Изградени са мостове и стълби за удобно изкачване. Панорами има на почти всички нива.

По това време на годината (късен октомври) е хладно и кално, но през късната пролет е по – топло и водопадите са по – пълноводни. Друг плюс е предлаганата разходка с коне по пътеката.

И ето че дойде денят – моят рожден. Предните дни някак си все бягахме от плануваните маршрути и го давахме импулсивно, така направихме и в този ден. По стечение на обстоятелствата точно тогава се падна моята любима забележителност в Родопите – село Дядовци и Дяволският мост (където бе и “тържественото” ми духовно посрещане на заветните 27). Преди две години, когато правих презентацията си, селото бе сред обезлюдените в страната, но сега с радост открихме, че има нови жители. Навестихме и скалният феномен “Каменната сватба” където ни подгони бик, но пък без комични ситуации едно пътуване не е така чаровно. Деня приключихме със скромно частно пиршество на борда на кораб – ресторант “Емона”, разположен в язовир Кърджали.

Предпоследният ден прекарахме в лутане из меандрите на река Арда с надеждата да намерим онзи, фотогеничен и невероятен завой, който ти взима акъла дори и на снимка. Е, не успяхме да го намерим, този път. Но ще се върна за него! Намерихме другите, също толкова красиви и живописни меандри и няколко малки селца. В тези селца имаше по десетина жители, но всички бяха мили, някак архаични и много усмихнати. Имахме честта да си поговорим с един дядо, който ни пренесе години назад във времето с историите си…

Най – мразя последните дни от пътуванията! От сутринта ме обзема меланхолия и тъга по свършващото пътешествие. Затова зарязахме всякакви планове и се отправихме към Димитровград да посетим Ина – наша стара приятелка, която живее там. И не съжаляваме, защото си прекарахме чудесно с нея, а чувството да видиш скъп човек след дълго време е неповторимо!

Последните три дни от пътуването ни из Родопите прекарахме в една уникално сладка вила – Friends villa – намираща се извън град Кърджали, но в неосредствена близост до него и язовира. Там толкова ни разглезиха с обслужването, че трудно успяхме да се адаптираме, когато се прибрахме. Вилата е с много приятно изчистен модерен интериор, стаите са хубави и просторни, а закуските – царски! Хотела разполага с външен басейн, а в задния двор са разположени няколко кокетни бунгала, които по нищо не отстъпват на стаите вътре. Ще помним престоя си във вилата още доста време. А и със сигурност ще се върнем пак, този път за бунгалата….

Така завърши и това наше приключение. Прибрахме се заредени на максимум с положителни емоции и пречистени психически. Говорихме за пътуването още поне две седмици и си спомняхме чудесните мигове, прекарани в родопският рай.

Всеки има любимо място за бягство, е Родопите са моето! Обиколихме толкова много места за 6 дена, а пак имам чувството, че не съм видяла и половината от прелестните кътчета, скрити в тази величествена и магична планина… И на нея и на вас, до нови срещи 🙂

Може да гледате двете части на влога от пътешествието ни =>