…. След около два часа пристигнахме в Олимпия – родното място на Олимпийските игри. Едно място, изпълнено с безброй древни руини, истории и прекрасни розови дървета. Атмосферата е приказна, спокойна, лека.

Тежко е обаче разглеждането й, особенно с екскурзовод – 2 часа оглед и разкази за всеки един камък, намиращ се там. Само това бе в повече, иначе самото място носи тази архайчна магичност, така характерна за древните гръцки места. Миналата година отделихме 2 часа в Олимпия, тази година пасувах. После разбрах, че съм изпуснала – имало е репетиция за запалване на Олимпийския огън и състезание, на което Коста е показал на останалите желаещи как се тича 😉

Снимка: Митко

В последствие му бе направен и автентичен лавров венец, дело на милата ни преподавателка и Веси и Нели.

Продължихме към Месения – още едно огромноооо място с история и скрити тайни…

  В късния следобяд пристигнахме в Каламата. Това е родния град на Димитрис, което ни подсказва че посещението ще бъде интересно 🙂 Гледката е изумителна – планина и море си делят хоризонта и обрисуват една спираща дъха картина!

   Жадни за хубава морска храна, моментално след като се настанихме в хотела, се оправихме да издирим някое приятно ресторантче. Търсенето не бе дълго – на около 50-тина метра от хотела попаднахме на малко, спретнато типично в познатата синя окраска, капанче ( както ги наричаме по нашенски). Тук котките преобладаваха пред персонала и клиентите, а гледката към тихото море бе хипнотизираща.

  Вечерта посетихме една таверничка –  скромна, но приветлива. Залисани в оправянето си за въпросната таверна бяхме закъснели и изпуснали разходката на групата из старата част на града… женска му работа, следващия път ще минем първо през нея 😉 Прекарахме си много забавно и весело в таверната, след което решихме да кръстосаме центъра на града за някой готин клуб. Така се озовахме в голям местен клуб, привидно скрит от погледите, но не и от ушите – музиката ни отведе до него. Първоначално се позачудихме защо нашата скромна компания ( Паоло, Ками, Никол и аз) бе най – многолюдната група в иначе празния клуб. Това почудване обаче се изпари след около половин час, когато глутница от тийнейджъри и техните учителки нахлу и видимо превзе клуба.  Беше интересно за наблюдение явление. Единственото неразбираемо за мен в гръцките клубове си остава смяната на песните на всяка минута, така и не намерих логиката да ти подсекат танца, точно когато си хванал такта и си на път да се развихриш. 🙂

   След като на отиване към центъра, скандализирахме шофьора на таксито с голяма доза смях и подмятания между нас си, то на прибиране гледахме да бъдем по – сдържани. Добре че Ками единствена помнеше името на хотела, иначе предусещах пясъка по плажа като постелка за спане 😉 А и още една безсънна нощ нямаше да ни стресне, вече бяхме тренирани… Е, добрахме се до леглата си в ранните зори и потънахме в сън, събирайки енергия за следващият вълнуващ ден, а той тепърва предстоеше 😉