Почти преди година се проведе поредният ни семинар в Гърция, заедно с групата по гръцки език. Тези семинари ни станаха традиция, всеки очаква април с нетърпение и спретнат куфар. През годините се запълнихме с нови лица, други пък се оттеглиха. За нас това няма значение, място винаги има. От група хора, учещи избрания език в университета, ние се превърнахме в сплотено семейство. Отдавна не е просто учене. Изградихме заедно нрави и идеи, израснахме, потопихме се в бездната на любовта ни към всичко гръцко, и ни харесва да сме там заедно! Затова и семинарите ни са така чакани събития за всеки от нас. През това време ние не просто обикаляме определен район в Гърция. Събираме спомени, преживявания, изследваме културата от първа ръка и виждаме нагледно всички онези скрити кътчета. Учим се да разбираме. Заобичваме. Това е нещо, което го няма в нито един учебник!
Както съм казвала и преди, главна виновница за цялото това преживяване е нашата преподавателка, която отдавна се превърна в наш ментор, приятел, опора, мотиватор. Връзката ни от много време напусна пределите на учебната стая и остана перманентно в ежедневието ни.
Маршрутът ни за това пътуване бе посветен на Пелопонес, минавайки през чудни местности с красива природа и богата история. Първата спирка бе Парга – цветно крайбрежно градче в област Епир. Колкото малко, толкова и уютно.
Зашеметяващият хоризонт ни остави с ококорени очи и щракащи камери. Любимото синьо докъдето ти видят очите!
Разходката ни се превърна в прекрасно изживяване, напук на мрачното време.
Вечерта завърши в скок от модерна таверна към малък бар, който не изглеждаше да побере двайсетина жадни пътешественика. Е, успя! Даже и ни оставиха сами да си избираме музиката, което в едно определено време, след няколко питиета, си бе трудна задача.
В града има стара крепост, която е бижуто на местността. Разположена е на хълм и разкрива великолепна гледка. Понеже сме си късметлии, уцелихме и момент, в който се подготвяше вечерно представление от голяма група деца, чиито близки трескаво чакаха началото, настанени в градината.
За жалост, прекарахме само един ден в Парга и на сутринта се отправихме към следващата точка от маршрута ни. Но града заслужава да се посети отново, особено през летния сезон, когато се разгръща в целия си блясък. 🙂
Вторият ден минахме през Светилището Некромандио, където се вярва, че се осъществява връзка с мъртвите. Самото светилище е разположени в долината на река Ахерон, в която според древните гърци, са портите към царството на Хадес.
От светилището не е останало почти нищо – няколко глинени съда и мрачно стълбище, водещо към главната камера, където се е осъществявала връзката с мъртвите.
Същата пуста участ бе потопила и Никополис, който бе следващата ни спирка. Разгледахме пъргаво и се отправихме към Превеза, която ни върна в реалността с прекрасното си пристанище, типичните цветни улички и заведения.
След обстойна разходка, дойде време за разтоварващо фрапе и малко сладки приказки.
Следобед пристигнахме в Нафпактос. Бяхме тук и предната година, но е толкова приятно, че решихме да се върнем отново. Уцелихме страхотно време и всеки се запъти да посети, това, което не е успял предния път.
Нямаше как по – хубаво да завърша деня си от гледка към залеза с място на първият ред и вкусно допълнение.
На следващия ден се отправихме към Мистрас и Спарта.
На един от обектите намерихме само катинар на портите, но пък околността бе приказна.
Привечер стигнахме в Монемвася – перлата на пътуването ни! Уникално място, скрило в себе си много история, поезия, вкусове и картини. Хотела ни бе разположен точно на крайбрежната улица, която по това време на годината бе пуста, но пък гледката от повечето стаи бе като от пост в Инстаграм. Казвам повечето, защото от нашата с Рали, естествено се виждаше само стената на отсрещната сграда. Но пък бяхме достатъчно нахални да се възползваме от гледката на другите 🙂 А тя не е за изпускане и определено снимката не може да предаде прелестта, която изпълни душата ми.
На скалата отсреща е разположен старият град и се свързва с новия посредством мост. Именно тук е и родното място на големият гръцки поет Янис Рицос. Тук ядохме най – вкусната гръцка мусака.
Стария град е изумителна дестинация – калдъръмени улички, царство на котки, спиращи дъха гледки и много къщи за продан. Даже си пробвахме късмета, ноо цената не ни беше по джоба.
Монемвася определено се настани в сърцето ми и със сигурност ще я посетя отново!
На четвъртия ден от пътешествието ни стигнахме до любимият на всички Нафплио. За него съм разказвала и показвала подробно в статията от 2016-та, когато за първи път се запознахме с този красив град. Сега обаче, се отдадохме предимно на релакс и приятни разходки по малките улички, използвахме и да напазаруваме малко сувенири.
Вечерта се отдадохме на заслужена почивка в любимата ни таверна там, а след това посетихме и един доста приятен бар(където сервират Аперола с маслинки, но това е друга тема).
На сутринта тръгнахме посока Епидавър, след това през добре познатите ни Термопили и Коринтският канал.
Последната вечер по традиция прекарахме в Платамонас и на сутринта отпрашихме обратно към България. Спряхме за фрапе и хапване в Солун, поразходихме се, щракнахме някое и друго селфи и поехме на път към дома.
Така дойде и краят на това пътуване. То бе изпълнено с много емоции, цветове, гледки. Затвърдих стари приятелства, намерих нови другари, върнах се заредена на 200% и разтоварена.
Единственото, което не харесвам на тези семинари е че бързо свършват. Улисани в приключението, не разбираме кога минава времето. Но пък страстта, запалена по време на пътуването ни държи чак до следващият април, когато с нови сили тръгваме отново заедно да обикаляме гръцките ширини.
