ТОВА Е ОТ ОНЕЗИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ, КОИТО САМИ ТЕ ОТКРИВАТ. СЛУШАШ ЗА ТЯХ, НАБЛЮДАВАШ ДРУГИ КАК ИМ СЕ НАСЛАЖДАВАТ, НО НЕ СИ СЕ ДОКОСВАЛ ДО ТЯХ. Е, ЯВНО НЕ СА БИЛИ ТОЛКОВА ДАЛЕЧ, КОЛКОТО СЪМ СИ МИСЛИЛА.

Като стартиращ блогър, не мога да се похваля с голям интерес от страна на фирми и брандове, за момента. Но както казват хората, не количеството, качеството е важно, а това пътуване бе направо в целта! От една страна обожанието ми към Гърция, от друга – манията ми за пътувание. А удоволствието да се докосна до едни от най – хубавите коли, които съм виждала, то бе просто черешката на тортата… 

Пристигнахме във Волос по обяд. Слънцето печеше нежно, а градът тамън се разбуждаше. Докато чакахме да се събере цялата група, разгледахме пристанището. Програмата ни започваше с обяд в ципурадико Λεπι (заведение, в което се предлага предимно ципуро и мезе към него). Не бях посещавала до този ден подобен род заведения, дори да бях обиколила почти цял Пелопонес. Посрещаха ни топло, с отрупана трапеза и много настроение. Ципурото има силата да сближава хората, макар и да са непознати. И дори някои от нас да бяха все още предпазливо срамежливи, то дистанцията все повече се стопяваше. 

Вече сити, се разходихме из центъра на Волос, където все още бе спокойно. Захласнати в приказки и кокетни улички, не разбрахме кога дойде време за следващата точка от програмата ни.

Отправихме се към посоченото място за настаняване. Мислех си, че се намира във Волос. Но не бе така. Излезнахме от града и започнахме да се изкачваме по планински път. Шосето криволичеше като спагета, ту надолу, ту нагоре. Усетих как обяда започна да си търси път навън, за щастие удържах фронта. По пътя минавахме през чудесни гори и живописни пропасти, на които, при други обстоятелства бих се насладила, но сега имах чувството, че погледна ли през прозореца на Леона, ще пратя по дяволите цялата си концентрация да не повърна. След още половин час лакатушкане, стигнахме до заветната цел – Aglaida Apartments – приказен комплекс, кацнал на ръба на скалата. Около него само природа – гори, поляни, пасища. Тук – таме се мяркаше някоя къщичка , която да напомни, че не сме сами. Гледката, която се разкриваше пред нас бе невероятният ни подарък за всичките завои, останали зад нас. Залезът тъкмо завладяваше хоризонта, оцветявайки небето в меки нюанси. Картини  като тази, остават завинаги в съзнанието и никоя снимка не би могла да предаде магията им! 

На сутринта, половин час преди алармата да звънне, вече бях будна. Излязох на балкона, да се разсъня със сутрешното море и хладният въздух, които ми подействаха по – добре и от двойно кафе.

След закуска се отправихме към градчето Цангарада (Τσαγκαράδα), където в ресторанта на Aleka’s House ни организираха кулинарен урок. Главен герой бе Σπετζοφάι (Спецофай) – традиционно за региона ястие, съдържащо пикантна наденица, домати, чушки и лук. Да не споменавам и соса, с който трудно ще се справите, освен ако не сте въоражени с топла питка.

Природата на Цангарада е изумителна! Бе средата на април, а зеленото наоколо вече грееше наситено и ароматът на роса върху прясно цъфналите цветя, бе опияняваща. Дори наскоро навехнатият ми глезен не можа да ме спре да тръгна на опознавателна разходка из местността. Започнахме със най – старото и голямо дърво в Европа – хилядолетният чинар с внушителна осанка, като от приказка.

Минахме покрай хотел, наречен ” Изгубеният еднорог” – атмосферата е толкова приказна, запазена във времето. 

За обяд слезнахме до местността Загора, където в крайбрежната таверна Ακρογιάλι похапнахме и се сгряхме с ципуро. Времето бе дъждовно и ветровито, нямаше почти никой навън. Разходката из самотният плаж пред таверната, ми дойде ободряващо. Защото знаех, че ни очакват още изненади до края на деня. 

Следващата спирка бе прекрасен малък плаж с кристални води, който навярно през сезона се пръска по шевовете. Скрит меду скали в тихо заливче, прегърнат от гора, а околията е осеана с кокетни ваканционни къщички. Казва се Damouchari (Νταμούχαρη) и ако се отбивате по тези места, търсейки релакс и почивка, непременно ви го препоръчвам! Кръстен е на израза “Δώσ`μου χάρη” (Дай ми благодат), молитва на старите моряци в трудни времена. 

На прибиране, към хотела, се отбихме в град Визица (Βυζίτσα), където посетихме работилницата на местната женска асоциация – “Εσπεριδες” , решена да запази традициите живи. Те произвеждат всякакви видове домашни сладка, бисквити, сиропи, организират семинари. Самата работилница е малка, но толкова кокетна и уютна. Всички подаръци, (сладка и медени сладки) които взех от там, бяха опустошени от получателите им за нула време!

Последна спирка за деня бе  жп гарата Ano Lechonia (Άνω Λεχώνια), от където тръгва теснолинейката на Пелион. На времето наричан ”Moutzouris”(Μουντζούρης), днес малкия парен влак оперира по маршрут от Ano Lechonia до Milies, из гъсти гори и високи мостове, за да представи на своите пътници красотата на региона. Единствената междинна спирка е в село Ano Gatzea (Άνω Γατζέα), за 15 минути, след което продължава по маршрута си. В Milies(Μηλιές) има престой от няколко часа, за да може да се разгледа и селцето. Билетите могат да бъдат както двупосочни, така и само в едната посока.

Без да се усетим, започна и последният ден от приключението ни. Стартирахме с разходка до Макриница (Μακρινίτσα), наричан още ” Балконът на Пелион”. Градът се вижда от улиците на Волос като кацнал насред хълма, а гледката от Макриница към Волос може да ви спре дъха…

В Portaria (Πορταριά) имахме организиран прощален обяд, с всички участници в пътешествието. Таверната, която ни приюти бе Το Στέκι, разположена на слънчев площад и предлагаща вкусни традиционни ястия. Още вкусващи от магията на Пелион, се запътихме към дома.

Времето, прекарано в Пелион ме дари много енергия, положителни емоции и нови запознанства. Волос със сигурност ще бъде пълноценен обект на някое предстоящо пътуване, когато ще имам повече време да опозная всичките му лица. Благодарна съм за възможността, която Seat и община Волос ни предоставиха! За хората, които срещнах и моментите, които споделихме! Надявам се да се срещнем отново…. 

Може да гледате и видеото от пътуването