Дълго време обмислям този проект. Трябваше си доста решителност, за да се почувствам уверена и да се престраша да стартирам начинанието. Идеята ми се върти отдавна, но все не се усещам готова за нея. Наясно съм ,че задачата е трудоемка; че съм стартиращ блогър и още не съм развила сайта. Другите пристъпват към тази фаза, след като вече са се утвърдили като имена. Въпреки това и с оглед на любопитството ми да се запознавам с нови хора и места, аз давам зелена светлина на тази част от блога си, а именно мястото, където ще споделям срещата си с интересни, цветни, креативни, живи, амбициозни и действащи личности. Рубриката ще е под надслов „Да се отдадем на ….“, а без повече заобиколки ще ви представя първият ни гост в нея.
Изключително съм радостна, че точно тази ярка личност ще е пилотният ми събеседник.
Тя е млада, тя е цветна, тя събира в себе си автентично и новаторско и го
превръща в магия. Тя е ДИА!
Тя е млада, тя е цветна, тя събира в себе си автентично и новаторско и го
превръща в магия. Тя е ДИА!
Срещата ми с нея бе многопластова и адски приятна. Докато я чакам в кафето, загледана в минувачите отвън и спадащия мрак, си мисля притеснено как ще протече цялото действие… Та за Бога, това ми е първо „интервю“! Нямам никаква идея как се случва, какво да направя, как да започна… Чак сега осъзнавам реално с какво съм се заела, адреналина ме удря рязко в главата…Милион въпроси бушуват в ума ми „ Ще я позная ли?; Ще успея ли да я предразположа?; Ще бъде ли интересно за нея?; Ще се получи ли добре?..“ Как досега тези въпроси не ме бяха сполетявали? Нямах подобни терзания когато и писах, за да я поканя. Нямах ги и когато писах на ПР- ката и, на която благодаря за бързата положителна реакция. Когато се разбирахме за часа и мястото на срещата, събитието ми се струваше много далечно във времето, а ето че сега, 2 дена след това седя в смъгленото кафе и я очаквам да пристигне…Знаех си, че няма да я позная – подмина ме и се качи на втория етаж.Ето, звъни ми…. смеем се. Идва. Усмихната, води любовтта със себе си 🙂Да се разговаря с Димана е страшно лесно и приятно. Тя е от типа хора, които имат и знаят какво да кажат. Разговора тръгва от самосебе си. Божеее, изчервена съм, усещам как ми горят бузите. А тя, колко е спокойна. Нормално, свикнала е с нахални хора, задаващи и ред въпроси. Преди да започнем със същината на срещата ни, държа да и обесня, че това НЕ е интервю и не желая тя да се чувства като на такова. Не е длъжна да отговаря, когато не иска. Не е нужно да отговори на всички въпроси. Тя се усмихна и поотпусна, след което и аз. Давам и въпросника да го прегледа и да си каже мнението. Усмихва се. Набеляза си въпрос. Харесаха и. Започваме:
Едно 17 – годишно момиче в началото на кариерата си, да се заеме с възраждането на фолклора, не е ли трудна задача?
Д: Трудна задаче е! Със сигурност е трудна задача, обаче аз мисля че трябва точно това да правя. Имам огромна любов към фолклорното ни богатство, като цяло. Не само към песните, но и към танците. Мисля, че това трябва да стане, за да може народа ни да си каже „ Ей, и ние имаме музика бе!И ето, това момиче точно това иска да ни покаже!Иска ние да го разберем и да се гордеем с това.“ Ние имаме такава музика, която не е нещо архаично, нещо остаряло и не се слуша. То е точно обратното.
Откъде идва тази любов към българската народна музика? Защо не поп, джаз или хип-хоп?
Д: Аз съм пяла поп и джаз 10 години. Ходех на уроци, пях по много концерти, дори вчера или онзи ден си намерих някакви записи като малка, как съм пяла на Rihanna, на Beyoncе песни, и беше много сладко. Някак си, присетих се и усетих какво беше да съм толкова малка, да бъда на сцена и да се занимавам с поп и джас пеене. След това реших, че искам малко да променя нещата и да развия друга страна от мен, а именно фолклора. Фолклора си го обичах още от малка, но не бях така навлязла в него, както сега, може би откакто съм в музикалното училище. Постепенно, със всеки конкурс, на който съм се явявала, любовта ми нарастваше и нарастваше. Така е и до ден днешен!
А какво ти дава музиката, която правиш?
Д: Дава ми много неща. Първо ми дава повече мечти. Мечтая повече, откакто се занимавам с музика. Гледам по – широко и по – мащабно на нещата. Казвам си, не, всъщност си представям, че човек няма никакви проблеми, когато всичко е свързано с музика. Слушайки някоя песен, всичките ти проблеми минават на заден план и си мислиш само за хубавите неща. Реално, музиката помага и лекува. Тя помага ти да се справяш със своите душевни състояния. Затова мисля, че тя ми дава някаква особена сила.
Взима ли ти нещо?
Д: Не мога да кажа, че ми взима нещо. Единственото за което се сещам, може да прозвучи малко странно, е че имам дадени ограничения – „ Не яж сладолед, не яж фъстъци! Не пий кола“ и подобни неща, които са любими на някои хора, но аз ги ограничавам заради гласа. Те , така или иначе, не са много полезни, следователно не е голяма загуба.
Как се промени живота ти след старта на кариерата ти?
Д: Промените са в това, че хората ме познават, радват ми се и ми пишат. А аз отговарям на всички! Според мен е много готино да отговаряш на хора, които те харесват, а не да ги игнорираш, както повечето артисти почнаха да го правят. Смятам, че не е редно – един човек си е направил труда лично да ти пише и ти няма да му отговориш ?!? Много малко хора биха си направили труда да ти пишат, ще кажат „ Да, хубаво е, ама няма да пиша“ … Може би, така се промени живота ми. Също, както вече казах, започнах да мечтая повече, да творя повече и да си мисля какво ще правя в бъдеще.
Какви цели си си поставила в професионален план?
Д: Да направя още песни. Още и още. Може би, ще уча нещо, с което да развия и друга моя страна – журналистика, ПР, нещо от този сорт. Няма да оставя и музиката на заден план.
На какво залага една млада и същевременно така силно навлизаща певица?
Д: Залагам на ново, по – странно звучене. Странни визии в клиповете. Дори във „Вено, Невено“ няма някакви супер секси визии, но има бодиарт. Залагам на различни и цветни неща, каквато съм и самата аз.
В границите на страната определено нямаш конкуренция, това положително или отрицателно е за теб?
Д: Мотивира ме! Но дори и да имам, това пак ще ме мотивира. Човек се състезава както със самия себе си, така и с хората, които правят нещо подобно. Все пак, това дали имаш или нямаш конкуренция не толкова важно. Трябва да имаш вътрешна мотивация, да се стремиш да даваш повече и повече във всяка една песен, всеки клип и хората да харесват това, което правиш.
А как стои положението извън пределите на страната ни?
Д: Пишат от всякакви страни. Например, за „ Вено, Невено“ скоро бяха писали от Русия, от Сърбия, от Испания, че слушат много парчето – „Сърбия те обича!“, „Испания те обича!“. Аз съм супер щастлива, супер WOW – колко готино! Много се радвам, че и двете парчета имат успех и зад граница. Това ме мотивира още повече.
Имаш ли амбиции и хрумвала ли ти е идеята да представиш България на Евровизия?
Д: Защо не? Всичко е възможно! Аз така си казвам „ Всичко може да стане“. Може би, след като добия повече популярност, да имам амбицията. Смятам, че каквото и да представим, това е нещо, което ние сме направили и ние сме си го избрали, по един или друг начин.
Добавих този въпрос вчера, когато се замислих кой би ни представил подобаващо на този конкурс, и първото име, което ми изплува бе твоето. Дори да не е на този конкурс, на подобен. Просто повече хора да видят ТИ как представяш българското.
Д: Това е и ще е много хубаво 🙂
Ти навлезе в музикалната среда, както се казва „с гръм и трясък“. Мислиш ли, че ще можеш да покажеш на младите хора, които в момента са доста запленени от други жанрове (кои качествени, кои не толкова), красотата на българската музика?
Д: Старая се да мога! Аз съм сигурна, че те виждат пълната красота на фолклора, но просто той не се вписва в тяхното забързано, натоварено и модерно ежедневие, каквото е и моето. На мен много ми помага това, че уча в Музикалното училище, защото то ме държи в такава фолклорно-музикална среда в 70% от времето ми. Сигурна съм, че мога да вкарам фолклора в тяхното ежедневие и дори нещо повече – да се чувстват уникално добре и спокойни, докато вършат ежедневните си задачи.
Възможно ли е да се прави музика в България?
Д: Разбира се, че е възможно! Има много хубави български песни, които непрекъснато се въртят по радиостанциите, музикалните телевизии. Излизат нови и талантливи изпълнители. Музиката им се харесва, а това стимулира за създаване на нови и нови неща.
Всички се интересуват от певицата Диа, а момичето Димана какво иска, за какво мечтае, какво я вълнува?
Д: Димана мечтае с мечтите на Диа. Искам да правя музика, да творя, да се развивам, да уча. Вълнувам се от любовта, искам да виждам повече доброта в хората.. Искам свят, изпълнен с красиви чувства.
Така протече нашата първа (надявам се да не е последна) среща – приятно, лежерно, неформално и с много усмивки. Едно чудесно изживяване, което ме зареди с много от магията и лъчезарността на тази млада изпълнителка. Благодарна съм й за възможността и времето, които ми отдели. Независимо от статуса ми на незнаен нов блогър, тя на драго сърце прие да се видим и да поговорим. Оценявам го много. Надявам се, музиката й да достигне до всички краища на страната, да ги премине, да полети смело и гордо през хоризонта и хората, както прави самата Диа.
