Всички сме минали през различни метаморфози. Идва момент, в който усещаш, че нещо не ти достига или не е наред. След дълги размисли дали проблемът не е в твоя телевизор, установяваш, че има друг дразнител. И започваш да търсиш изход. Но понякога е трудно да се решиш. Особено когато си имал други планове …

Преди година напуснах работа, с идеята да търся така желаната реализация на друго място и в съвсем друга сфера. От тази, в която се “развивах” до момента, бях силно разочарована. Визирам ресторантьорството. И преди си имах едно наум, но сега съм напълно сигурна, че по – голямата част от българите не са дорасли и нямат културата и манталитета за едно наистина добро заведение. Това не е просто място, където отиваш да се наядеш и да викаш по сервитьорите, но с горчивина установих, че точно тази картинка е в главите на доста голям процент от посетителите.

А работата ми бе много добра – работех за човек, на когото много се възхищавам и до момента. За мен той е личност – енциклопедия – всеки разговор с него ме зареждаше с толкова идеи, желание и размисли. Винаги знаеше как да провокира сивото ми вещество и да ме предизвика да се мотивирам за по – добри постижения. Знанията, които така жадно взимах от него, ще ми останат като основа за много теми… Но както е казал народът, една птичка пролет не прави. И така по ред обстоятелства, се стигна до моето предизвестие за напускане. И ето там започна драмата ….

През ноември вече бях горда безработна, с много идеи и свободно време. Исках да си почина психически и бях решила да изчакам началото на новата година, за да започна усилено търсене на работа. 2020 – та дойде и започнах да превъртам обявите за работа като любимата плоча на стар грамофон. Но през февруари се появи нова звезда на хоризонта – светът се запозна с Covid – 19 и всичко се преобърна нагоре с краката. Плановете ми за лесно намиране на работа се сгромолясаха с трясък. След месец и половина неуспешни опити, реших просто да преустановя търсенето за момент и да се фокусирам върху себе си. Изкарах няколко курса по време на карантината, надявайки се те да ми помогнат в намирането на новото ми амплоа. Обаче и там ударих на камък – оказва се, че в България не се гледа с много доверие на хора, които искат рязко да завият по професионалната си магистрала. С две думи бивша сервитьорка не бе сред избраните кандидати за стажант в маркетингова компания. А оправданията бяха всевъзможни – липса на професионален опит или образование по специалността, сбора от двете и редица подобни. За месеци наред се наслушах на фразата “много ви благодарим за отделеното време, но избрахме друг кандидат”. А най – забавното беше, когато видя обявата за позицията, за която уж са избрали кандидат, на следващият ден отново активна. Оттам ми стана ясно, че и доста HR-и нямат правилния подход към кандидатите. По време на писането на дипломната ми работа, която бе точно на тема подбор на кадри, четох редица доклади и учебници, прегледах много видеа и проучвания. И навсякъде се обясняваше как в подобна ситуация ( когато кандидата не става за вашата компания) най – добрият метод е личният. Тоест даваш задължително обратна връзка на човека, като му обясняваш защо не си се спрял на него и какво му е било в минус. Така той не остава като плеснат с мокър парцал, когато види отново обявата, по която са го отхвърлили и евентуално ще може да работи по слабите си страни, за да ги преодолее в бъдеще. Само че е къде – къде по – лесно да праснеш най – тривиалното обяснение или пък дори да не си дадеш зор да се обадиш на човека. Той да си чака, защо да бъдем коректни … Въпреки това, имаше и добри примери. Но няма да задълбавам в тема, която не ми е специалност…

Следващите няколко месеца преминаха в ходене по интервюта, безумни въпроси, не толкова безумни предположения, доза опънати нерви и инсталиране на три приложения за онлайн срещи. Но действително развитие по въпроса с новата професия на Стела – нулева. Е, поне мога да споделя много опит относно работните интервюта…Лошото е, че по едно време всичките тези откази започват да ти влияят и те вкарват в дупка, от която трудно се излиза. А често самото влизане даже става без да се усетиш – в единия момент си пред пропастта, в следващият вече си се заровил в дъното. Когато се осъзнаеш, ти идва като гръм от ясно небе… Изведнъж разбираш колко назад си се върнал, как всичко ти върви на минус – отношения с близки, с приятели, със самият себе си. Загубил си част от увереността и хъса си по пътя и сега се чувстваш ограбен от самият себе си. Защото виновникът за тези катаклизми главно си само ти. Ти си решил да напуснеш работа, без да си си подсигурил друга. Ти си решил да си почиваш, докато имаш спестена само една заплата. Ти сам си се прецакал по ред причини. Ти си решил да скочиш в пропастта. Ти и решаваш да се измъкнеш от нея! Хубавото на дъното е, че от тук пътят е само нагоре, просто трябва смело да се катериш.

За да промениш себе си е нужно да промениш мирогледа си, навиците си, разбиранията си. Щом си се озовал на дъното, това е ясен признак, че имаш нужда да промениш нещо. В моя случай са доста неща, но са пряко свързани. За да намеря нова работа трябва да променя знанията си. За да променя знанията си, трябва да променя разбиранията си. А за да стигна до тази промяна пък трябва да променя навиците си. Чак тогава ще мога да се чувствам уверена в себе си и в новата посока, която съм поела. А самата промяна става не толкова лесно, но веднъж решиш ли се, само ти можеш да спреш процеса. Всякакви помощни средства са добре дошли! При мен това са вдъхновяващи книги, подкасти и доста дълбоки речи, всичко показващо правилният път, първо към теб самият и чак след това към околният свят. Това е едно от най – важните неща, които научих през тази метаморфоза – всичко започва от теб, вътре в теб!

Към днешна дата все още съм в издирване на новото си амплоа, но вече съм доста по уверена в себе си и целите ми са ясно очертани, прегледно записани в тефтера. Все още получавам откази, но вече не си позволявам да ме сломят, напротив мотивират ме. И така докато не постигна целта си, а и тя все пак си има краен срок, който изтича съвсем скоро – на рожденият ми ден. Стискайте ми палци, а вие не позволявайте нещо или някого да ви разконцентрира и следвайте смело целите си 🙂

За днес лека нощ и останете здрави !

_{Илюстрации: @rubycreates_}