Вечерните размисли на една горгона

От седмици биваме облъчвани с лъжи, двусмислици и поставени новини… Било то за възвръщащият се с пълни сили Covid – 19 или с мазните приканвания на псевдо политиците ни да подпомогнем и без това липсващата Бг икономика. Да купуваме български продукти, да летуваме на нашето Черноморие, да влагаме малкото ни останали пари в българското, за да сме се съвземели от пандемията и кризата. А дали си заслужава, питам аз. Писна ми да чета и слушам тъпи изказвания на хора, които грам не си разбират от работата и пет пари не дават за благото на народа, ако камерата не е включена. Защото на края на деня те се прибират в луксозните си вили и носят ризи на DIOR за пет цифрени суми, а средностатистическият българин се чуди дали ще успее да си плати сметките… Не гледам телевизия отдавна, и вестници вече не чета, колкото и да обичах самият ритуал…

На политици и цифри не вярвам от доста време. Гледайки как някои определени хора си повярваха изключително много в последно време, се чудя дали наистина няма да ни е по – добре ако ни управляват мутрите. Те поне няма какво да крадат от държавата и народа. И колко по – лошо може да стане, то не остана накъде да падаме в бездната. И като че ли това не е достатъчно, ами и българина всекидневно демонстрира безхаберие и идиотизъм. Дали ще се отнася до лична хигиени или до ценностна система, положението никак не е розово. В началото се дразнех на гледката, сега май ми е някак тъжно. Тъжно, защото виждам бавният край, към който сме се отправили. Тъжно, защото не мога да си представя близкото бъдеще в по – добра светлина. Тъжно, че при мисълта един ден децата ми да живеят в тази нищета и анархия, искрено ми се повръща. Умишлено да ги обрека на безцелно съществуване. Защото това правим всички тук, просто съществуваме. Малкото с искрица хъс за живот, вече са граждани на чужди страни. Ние сме промяната, казват. Може, но как да промениш нещо, над което нямаш и грам контрол, което не те счита за нищо повече от донор. На пари, на имоти, на живот…

И някак Терминал 2 ми се вижда все по – близко решение. И не, това няма да е бягство. Да бягаш значи да оставиш зад себе си нещо ценно, от което си се отказал. Е, в България такова нещо май не остана. За една природа не мога да жертвам живота си, колкото и да я обичам. Ама и тя вече не е същата, и много не остана. Изливаме петрол в морето, сечем горите, нивите обрасват, планините са пълни с хартиени боклуци. „Ходете на море в България“. Добре, ама къде точно, като цялата ивица е залята с бетон и скелета на недовършени строежи.. Дали са укрепителни стени или поредните хотели, това всеки за себе си да прецени. Българина отдавна е разрешил да му замазват очите и е свикнал да приема факти, колкото и фантасмагорични да са те. И така се минава ден след ден. Нищо не се променя. Опитите за бунтове са толкова трагикомични, че не зная как още има хора, които да ги организират. Едните въобще нямат идея за какво се борят, те просто искат да пребият някого, да счупят няколко прозорци и да си покажат магарията. Другите пък са толкова уморени от напъни да се чуе гласът им, че се предават при първото подадено обещание, което всички знаем, че няма да се осъществи и след няколко месеца пак ще са на площада да скандират и да искат оставки. Въртележката се върти, никой не слиза, никой не се качва – все познатите „герои“ с до болка известните заучени фрази…

Били сме потомци на велики хора. Да, може, ама по трасето сме изгубили борбеността и чувството си за самосъхранение. А Ботев и Левски днес само по празници ги обичаме, иначе даже не ги различаваме. Ама спирам, да не ви облъчвам с още мои терзания в тази приятна вечер. Ще седна да си прочета новото издание на „Под игото“ – то е само 40-тина страници. Току виж съм се поспряла с мрънкането и бръщолевенето, както ще кажат някои. Но пък нали сме хора, че да си споделяме. Ама то и т`ва вече не е много сигурно. Както и да е, сипи по една ракия и наздраве за Вазов! ….

Добрe дошли,

Нямам търпение да ви споделя комичните си преживявания и незабравимите моменти!

Instagram

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

София, България

Последни статии