Неслучайно хората са казали, че кучето е най – добрият приятел на човека. Собствениците на кучета са богати хора, богати по душа. Имат за другар едно от най – лоялните и чисти същества на света.
Няма лоши и добри кучета, всичко зависи от стопаните и как възпитават любимците си. Кучето е отражение на стопанина си – възприема цялата му енергия и чувства. Затова, когато някое куче се държи лошо и нестабилно, то вина за това има единствено собственика му.
Да имаш куче е цяло приключение – взимане , отглеждане, обучение, тренировки, грижи, тревоги… Понякога ви вбесява, изяжда ви чехлите, прави дивотии докато е сам, но когато на вратата ви посреща с толкова любов и радост, показвайки ви че вие сте смисъла на живота му, този момент е безценен. Безценна е и лоялността му към вас – никога, за нищо на света, не би ви предал. Веднъж изградили стабилна и силна връзка, никой не би могъл да я разруши. Щастливка съм да имам едно прекрасно диване, което внася щастие в ежедневието ми. Моля, запознайте се с Арчибалд – моят принц. Сега ще ви разкажа и как пътищата ни се пресякоха:
Винаги съм искала да имам куче, още от малка. Обожавам тези животинки. През детството ми, баща ми ми взе няколко кучета, но все бяха предвидени за къщния двор. Не ми позволяваха да задържа нито едно у дома. До момента, в който не станах достатъчно голяма и финансово независима, за да мога сама да предприема нужните действия. Твърдо бях решена да осиновя кученце, толкова много души са обречени да са бездомни. След дълго търсене и няколко разочарования, по случайност, прибирайки се към вкъщи, попаднах на една табела, сочеща към ветеринарна клиника. Реших, че няма какво да губя и отидох да я посетя. За мой късмет, преди ден бяха довели десетина паленца, изоставени на улицата. След като обесних на лекаря за намеренията си, той ме пусна в стаята при кутретата, за да си избера някое. А те бяха толкова мънички, една шепичка. Бяха се свили в ъгъла, уплашени. Няколко се престрашиха и направиха крачка към мен. Едно обаче, се изстреля и спря направо в краката ми. От пръв поглед си личеше, че е щурака в семейството. Започна да ме закача и да се умилква. Това си беше знак – не аз, а той ме избра. Решено бе! Взех малкия немирник и отидох при лекаря да му покажа, че сме се намерили с малчугана. И от този ден той стана част от живота ми и аз част от неговия…
Първите месеци от съжителството ни бяха трудни – нерви, дивотии, пакости. Но също и затвърдиха връзката помежду ни. Съдбата обаче реши, тази идилия да бъде кратка. Едно лято, докато работех на морето, баща ми извел кучето, завързал го пред вратата на супермаркета и влезнал да напазарува. И в същия момент едно момче минало и отвлякло кучето ми…. 4 месеца не можех да си намеря място – разлепих листовки, взехме записа от камерата на супермаркета и отидохме в полицията. Там ни казаха, че те с изчезнали хора не можели да се справят, камоли с кучета…. Нямаше и следа от момчето и кучето ми… След толкова време без новини, започнах да губя надежда… Един ден, познати на баща ми му се обадили и му казала, че мернали куче, много наподобяващо на Арчи, в парка на гробищата. Предложиха да го вземат и да ни го доведат, за да видим дали е той. Аз бях много скептична, даже изнервена. Когато дойдоха и спряха колата, от предната седалка, сгушено и уплашено, седеше същото малко кутре, което преди време бе дошло при мен в клиниката. Бях толкова благодарна и щастлива, и до днес не мога да опиша благодарността си…. Бог и съдбата бяха на наша страна и отново ни събраха…
И така до днес. От лошата случка имаше доста последици, главно със здравето на Арчи и психиката му, но за щастие, днес той е здрав и щастлив кучо. Не мога да си представя деня си без него. Колкото и да ме изнервя с щуротии и пакости, толкова го и обичам. Стана пълноправен член на семейството и се радва на любовта на всички вкъщи, както и ние на неговата. А тя е безкрайна. Богат е озни, който има верни другари, казват хората. Аз определено съм богата, душата ми е пълна хазна. 🙂
