Съкровищата на София: Музей за историята на София

Urban

January 15, 2016

Покрай последната си курсова работа се вдъхнових да споделя с вас едни от най – ярките паметници на културата, намиращи се в София. От днес започвам поредица, озаглавена “Съкровищата на София”. Поради изключително богата история, ще представям поотделно всеки обект.

Първият, с който ще започна днес е разположен в така наречения Исторически център на София, обхващащ територията в рамките на булевардите „Сливница”, „”Васил Левски”, ”Патриарх Евтимий”, „Генерал М. Д. Скобелев” и „Опълченска” – с други думи, територията на града от времето на Освобождението и обявяването на София за столица на България.

Централна минерална баня/Музей за историята на София

Central Mineral Baths/ Sofia history museum

През далечната 1889г. се провежда международен архитектурен конкурс за минерална баня с хотел, спечелен от австрийския архитект Емил фон Фьорстер. Много скоро след започването,през 1893г. строежът на хотела е спрян поради недостиг на средства. През 1904г. архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер представят нов проект за комплекса и през 1906 г. столичният кмет сключва договор с Момчилов за изготвяне на работен проект за голяма и малка баня. Декоративните фасадни фризове с растителни и геометрични мотиви в актуалния за времето стил сецесион са от художника Харалампи Тачев. Двете керамични изображения на входа на сградата – Аполон Медикус(бог на здравето) и богинята Тюхе( покровителка на древна Сердика(Улпия Сердика) са дело на художника Георги Киселинчев, по технология на проф. Стефан Димитров.

Малката баня отваря врати през 1908 г. Голямата баня, включваща два плувни басейна, семейни вани, турско-римски бани е открита май 1913г., а следващата година, в северното крило се открива водолечебен институт с водоналивни съоръжения.При бомбардировките на София през1944г. малката баня е съборена, а части от голямата са сериозно засегнати. След края на война, голямата баня е реставрирана и обявена за паметник на културата от местно значение. В периода след 1989г. сградата е напълно изоставена.

От 1996 г. Столична община започва възстановяване на сградата със собствени средства като единствен начин за спасяването й. През 1998г. тя е обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение. Същата година Столична община провежда национален конкурс за проект за „Адаптация на общинска минерална баня за Музей на София с активно присъствие на минерална вода”, спечелен от колектив с ръководител арх. Станислав Константинов. Първият етап се реконструира по програмата „Красива България” (2004 г.) – фасади, многоцветна майолика по оригиналните рецепти и калъпи; изгражда се водоналивен възел за безплатен достъп до минералната вода. През 2006 г. Столичният общински съвет решава да се изгради SPA център за сметка на одобрения втори етап от музейната част. За музея остават помещенията по западния и южния фронт на сградата, централното фоайе и два от четирите вътрешни двора (обща разгъната площ ~7000 кв. м.). Последният етап на консервация, реставрация и адаптация на сградата се реализира с финансиране по Oперативната програма на ЕК и МРРБ “Регионално развитие” 2007-2013.

Забележителният образ на Централните общински минерални бани впечатлява с мощната многопланова композиция, богата фасадна сецесионова декорация. Заедно с градината отпред и прилежащите исторически сгради от различни епохи, тя образува уникален живописен ансамбъл. Връзката с разширените в близост археологически разкопки е важна за облика на историческия център на столицата и много подходяща за отредената роля на сградата като Музей за историята на София.

Към днешна дата в градата се помещава Музея за историята на София, който официално откри постоянната си експозиция на 17 септември 2015 г. Тя е разположена в 8 зали, които хронологически обхващат периода от VI хил. пр. Хр. до 40-те год. на ХХ в. Постоянната експозиция е разпределена по зали, както следва: Наследството на древността, Силата на духа, Династичната връзка със Западна Европа, Дворцовият кабинет, Софийската улица, Държавните и общинските институции, Домът и облеклото на софиянци, Културният живот и развлеченията. Допълнително, могат да бъдат видяни още две зали за временни изложби.