Пътува ли ви се? Омръзна ли ви най – дългата дестинация от месеци да е до близкия парк? А замисляли ли сте колко интересни места има на българска земя, които не сте посещавали? Ако отговорът на тези въпроси е да, значи списъкът по – долу ще ви зарадва и вдъхнови за следващо пътешествие из страната.
Винаги съм харесвала замъците, още от приказките в детството. Те ми напомнят за отминало време и всякаш таят част от тези безгрижни детски години, в себе си. Имам списък с зашеметяващи замъци по цял свят и се надявам в скоро време да почна да ги отмятам един по един, но дотогава ще посветя време и на българските ни варианти, дори някои да са малко по – различни от стереотипа за приказен замък….
ЦАРСКИ ДВОРЕЦ, СОФИЯ – издигната на мястото на някогашният конак, сградата е реконструирана от 1880 до 1896г. , за да придобие сегашния си облик. В новата пристройка са били разположени още библиотека, учебни салони, стаи за игри и развлечения, трапезария и приемна, специален покрит вход за каляски и 2 зимни градини. На третия и мансардните етажи са били апартаментите за гости, помещения за персонала, офиси. Княз Фердинанд І преобразява двореца в „най-изтънчения и изискано поддържан дворец в Европа“. Общата архитектурна характеристика на сградата е с еклектична същност и отразява динамизма на виенския барок в съчетание със спокойствието на ренесансови елементи, както в пластичното решение, така и в композицията.
Особено внимание се обръща и на градината около двореца. Тя е допълнена с растителност, осветена художествено и композиционно обогатена с цветни фигури и фонтани. В двореца са живели още княз Александър Батенберг, както и цар Борис III и семейството му. Поради усложняването на военната обстановка от 1942 г. царското семейство от Двореца се премества да живее в царските резиденции Врана (извън тогавашна София) и Царска Бистрица. След отменянето на монархията, дворецът става седалище на Министерския съвет и Висшата партийна школа, както и временно жилище на нови държавници. Към днешна дата, в сградата се помещават Националната художествена галерия и Националният етнографски музей.
Работно Време: Вторник – неделя: 10:00 – 18:00 ч.
Цени: 6 лв.; за ученици, студенти и пенсионери – 3 лв.; в четвъртък – 2 лв.’ безплатен вход: деца до 12 г., посетители с физически увреждания, ученици и студенти от художествените училища, служители на музеи и галерии, журналисти, членове на СБХ, ICOM, ICOMOS, AIAP, AICA.
ДВОРЕЦ ВРАНА – най – известната царска резиденция в покрайнините на София, където Царското семейство е прекарвало по-голямата част от дните си. Преди Освобождението на мястото се намирал чифликът на турския управител на София Осман паша. През 1879 г. хаджи Боне Петров – съратник на Васил Левски, първоначално го наема от наследниците на пашата, а впоследствие и откупува за 500 лири. Голяма част от имението, както уникалният парк, създаден от Цар Фердинанд, така и стопанството са купувани на части в началото на ХХ век от Князът, който купува от местните селяни по декар-два, докато закръгля имота около основното имение “Чардаклия”. Първата сграда е построена през 1904 г. като двуетажна ловна хижа и е проектирана от австрийския архитект Вулф. Втората сграда, новият дворец, е построена между 1909 и 1912 г.
Строителството на двете сгради е финансирано с лични средства на Фердинанд. Монархът дори взима личен заем от Руския император Николай II в размер от 3 милиона златни франка. След като Фердинанд абдикира, собственик на “Врана” става Цар Борис III, а след неговата смърт и на Цар Симеон II. През Втората световна война главната сграда е бомбардирана от съюзниците, но след това е възстановена. След премахването на монархията, дворецът се използва от представители на политическото и държавното ръководство на Народна Република България. Там се настаняват Георги Димитров и Васил Коларов, а след това и Вълко Червенков. След края на режима “Врана” е върнат на Цар Симеон II и неговата сестра Мария Луиза Българска. Симеон Сакскобургготски дарява парка на Община София през 1998 г. Неговото условие е той да бъде отворен за всички български граждани, гости на столицата. Парк-музей “Врана” е отворен за посетителите през 2013 г.
Работно време: Събота и неделя 10:00 – 16:00
Цени: – индивидуални посещения: за деца до 7 години и пенсионери – безплатно; за деца от 7 до 18 години – 2,00 лв.; за лица над 18 години – 5,00 лв.; семеен билет – 8,00 лв.
– групови посещения (за групи над 15 човека): за ръководителя на групата – безплатно; за деца до 7 години и пенсионери – безплатно; за деца от 7 до 18 години – 1,00 лв.; за лица над 18 години – 4,00 лв.
ЦАРЕВЕЦ – един от най-посещаваните туристически обекти България. Разположен на хълма Царевец, намиращ се в старата част на град Велико Търново. Хълмът е обитаван още от III хил. пр. Хр. През V-VII в. н.е. тук се е намирал най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия – Зикидева. През IX в. тук възниква старобългарско селище, което бързо се разраства. Изграждането на крепостната стена, която е запазена и до днес, започва през XII в. Стената е с дължина 1100 м, дебела на места до 3,40 м и висока над 10 м. Крепостта е имала три входа, които се виждат и днес. Главният вход, който е бил отбраняван от кули, е разположен от запад. Вторият вход е т.нар. Малка порта (Асеновата) и се намира на северозападната крепостна стена. Третият вход – Френкхисарската порта, е в югоизточния край на крепостта и се охранявал от бойна кула. Тази кула е известна като Балдуиновата кула, на името на латинския император Балдуин Фландърски, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Легендата разказва, че след битката Балдуин бил затворен в тази кула, където по-късно умира.
В централната част на крепостта е разположен дворцовият комплекс – няколко постройки, обградени от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа. Включва тронна зала, дворцова църква и царски покои. Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г. по повод честванията на 1300 години от създаването на българската държава. Днес отлично възстановени са пътят към главния вход с големия портал, внушителните стени и бойни кули, сред които и Балдуиновата. На самия връх на Царевец се намира Патриаршеската църква, възстановена през 1981 г. Освен с мащаба и архитектурните си качества, тя впечатлява с иконописите, пресъздаващи възхода и залеза на Второто българско царство. Под нея се намира царският дворец. Разкопките показват основите на 470 жилищни постройки, странноприемница, жилища на аристокрацията, 23 храма и 4 градски манастира. Открити са уникални части от златотъкано облекло и златни украшения от периода на Втората българска държава. Сред владетелите, ръководили държавата от Царевец, са царете Асен I, Петър IV, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман. Уникална атракция е аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина”, който посредством стотици цветни светлини, музика, камбанен звън и лазери представя моменти от българската история.
Работно време: Ноември – март: 09:00 – 17:00 ч. , Април – октомври: 08:00 – 19:00 ч.
Цени: възрастни – 6 лв.; учащи – 2 лв.; семейство (с до 3 деца) – 6 лв.; беседа на български език – 10 лв.; беседа на чужд език – 30 лв.
ДВОРЕЦ БАТЕНБЕРГ, РУСЕ – бивше Окръжно управление, а днес Исторически музей. Дворецът е построен през 1882 г. по план на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. По замисъл сградата е трябвало да служи за официална резиденция на българския княз Александър I Батенберг в Русе. Тъй като дворецът е завършен след оттеглянето на княз Александър I от българския престол, той никога не е бил използван за седалище на български владетел. Сградата притежава голямо подземие, в което са извършвани разпити на престъпници и политически затворници. Освен това сградата е била свързана с подземен тунел с намиращата се в близост къща на русенския градоначалник. Пред двореца е изграден обширен парк с фонтани и скулптурни композиции.
През 1990 г. е решено Дворецът Батенберг да приеме експозициите на Регионалния исторически музей в Русе. За целта започва изпълнението на мащабна програма за ремонт и реконструкция на двореца. След дълго прекъсване на ремонтните дейности, обновлението на сградата завършва след петнадесет години. Ремонтните дейности се финансират от Община Русе и проекта “Красива България”. Музеят съхранява около 140 000 фондови единици. Музеят включва и няколко външни обекта – крепостите Сексагинта Приста в Града и Червен в природния парк „Русенски Лом”, Ивановските скални църкви – също в парка, къщите музеи на Захарий Стоянов и Баба Тонка Обретенова, Музея на градския бит (Къщата на Калиопа), Пантеона на Възрожденците и Екомузея с аквариум.
Работно време: 9.00 – 12.00 , 14.00 – 17.00 Почивни дни: Събота и Неделя
ДВОРЕЦ „ТИХОТО ГНЕЗДО“, БАЛЧИК – бивша лятна резиденция на румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург (1875 г. – 1938 г.). Той е разположен на около 2 км югозападно от град Балчик, в красива местност между балчишките скали и морето. Посещавайки за първи път Балчик през 1921 г., румънската кралица Мария остава очарована от красотата и спокойствието на живописния морски бряг и не след дълго решава да се върне и остане там завинаги. Така през 1924 г. по проект на италиански архитекти започва изграждането на дворцовия комплексна кралицата. Мария имала строго изискване – сътвореният от човешката ръка дворец да не нарушава красотата и великолепието на местността, пленила сърцето й.
Най-напред бива построена резиденцията на кралица Мария, която тя нарича „Тихото гнездо“. След това биват изградени православен параклис, нови самостоятелни вили, традиционна възрожденска къща, вътрешни дворове в мавритански стил и чешми, върху които са изобразени митологични герои. Така дворцовият комплекс на кралица Мария се превръща в изящно произведение на изкуството, в което се преплитат различни архитектурни елементи в старобългарски, готически, ориенталски и мавритански стил. Уникалните градини на Двореца също носят усещане на различни култури, стилове и вярвания. По този начин кралица Мария, която е последовател на бахайската религия, претворява в Двореца единството на Бога, вярата и целия човешки род.
Работно време: Зимно: 8:30 – 17:00 ч. Лятно: 8:00 до 20:00 ч.
Цени: Възрастни – 6 лева; Деца /от 7 до 18 години/– 2 лева; Деца до 7 години – безплатен вход; Пакетна цена за семейно посещение (родители с деца) – 12 лева; Хора със специфични потребности – безплатен вход и мобилни съоръжения; Снимка с кралицата – 2 лева
Групови посещения /при представяне на списък/: За група от възрастни – водачът /екскурзовод/ влиза безплатно; За група от деца/учащи – по един ръководител на 10 деца влиза безплатно.
ЗАМЪК „ВЛЮБЕН ВЪВ ВЯТЪРА“, РАВАДИНОВО – осъществената детска мечта на своя собственик и строител – Георги Тумпалов. Намира се на 2 км западно от античния град Созопол до село Равадиново. Строителството му започва през 1996 г. Замъкът е разположен върху площ от 20 дка. , украсен с мед и месинг, а стените му са обрасли в бръшлян. Сградата на замъка е обградена от парк с фонтани, водопади, езеро с лебеди, мостове, арки, колони и статуи. Има още параклис, винарна, картинна галерия, зала за игри и забавления, конюшня и зоопарк. През 2013 г. филмова компания от Холивуд го използва за естествен декор и заснема тук последната филмова версия на приказката „Спящата красавица“. Замъкът продължава да се достроява. През 2016 г. в парка му е монтирано копие на римския фонтан ди Треви.
Работно време: 9:00- 18:00
Цени: 20лв.
ЕВКСИНОГРАД – Най – старата извънградска резиденция на владетелите от последното българско царство се намира на 8 км северно от Варна и се разпростира върху близо 900 декара. Освен двореца, тук има още оранжерии за редки растителни видове и живи цветя, френска градина и английски парк, винарска изба с ново засадени лозя, спортен комплекс, няколко ваканционни вили, бившата резиденция на държавния глава, хотелска и административна част с ресторант, както и няколко постройки, където в миналото са се помещавали царската прислуга и конюшнята. През 1880 г. княз Батенберг посещава Варна и е посрещнат в манастира „Св. Димитър”, който се е намирал на мястото на днешната резиденция.
Монархът толкова харесал природата тук, че две години по-късно варненската община му дарила манастира и прилежащите му земи. Княз Батенберг веднага започнал изграждането на своя дворец, наречен от местните хора Сандрово (по името на княза), но проектът е довършен в периода 1887 – 1900 г. от неговия приемник – княз Фердинанд. През 1893 г. дворецът “Сандрово” е преименуван в “Евксиноград”. Новото име произлиза от древногръцкото наименование на Черно море “Евксинос понтос”. Евксиноград е отворен за посещения, но само след предварителна заявка. В комплекса се предлага настаняване. На разположение на гостите има ресторант, барбекю, както и условия за практикуване на различни спортове – тенис на маса, тенис на корт, баскетбол, волейбол, фитнес, боулинг, водни ски, сърф и др.
Цени: Индивидуално посещение – 12 лв.; групов билет (група от 10 човека) – 10 лв.; вход за ученици и пенсионери – 3 лв.
БАБА ВИДА – Легендата разказва, че някога живял голям български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза, разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри – Кула и Гъмза, се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра – Вида, останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – „Баба Вида” или „Бабини Видини кули”.
„Баба Вида“ е единственият изцяло запазен средновековен замък в България, играл едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на Дунав, в североизточната част на Видин. Крепостта е изградена върху останки на античния град Бонония. Заема площ 9,5 дка. Обградена е със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. „Баба Вида“ е конструирана в неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 метра. Състои се от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от Дунав.
„Баба Вида” отваря врати за посещения през 1958 г., като в крепостта е подреден и музей. Замъкът е обявен за национален паметник на културата през 1964 година. По същото време в крепостта е открита сцена, на която се провеждат традиционно летни театрални дни. Много кинематографисти признават уникалния естествен декор на крепостта, която е обикнато място за снимките на филми. В самата сграда се опазват редица находки и сведения за историята на крепостта, обединени в музея „Баба Вида“. Целият комплекс е пригоден изцяло туристически цели, а посетителите и днес могат да видят обстановка, запазена в близък до естественото ѝ състояние вид.
Работно Време: 8:30-18:00 (апр-окт), 9:00-17:00 (ное-мар)
Цени:Възрастни – 4 лв.; учащи – 2 лв.; Беседа – 20 лв.
ЦАРСКА БИСТРИЦА – “Царска Бистрица” е бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта Боровец в Рила и е построен през 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния. Паркът около двореца е изключително красив и подреден. През имението тече река Бистрица, която е опитомена и терасирана, а малкото мостче и алеите около нея предразполагат за романтични разходки.
Тук се пазят и много ловни трофеи, събирани повече от половин век. Ще намерите трофеи от ловните премеждия на цар Борис III, княз Кирил и дори трофеи на княгиня Надежда, която не отстъпвала на мъжете в своите умения и ловна страст. Има килими, които са подарък от шаха на Иран на втората съпруга на Фердинанд – Царица Елеонора. В царските спални и до днес по стените са запазени красиви копринени тапети, които са запазили своето изящество. Гостната на двореца е с уникален таван с дърворезба, дело на майстори от Трявна и Самоков. Камината е направена с мраморни плочи, част от известната самоковска чешма от XVII век и са личен подарък от тогавашния кмет на града. След 1945 година дворецът и отнет от Царското семейство и става държавна собственост. През октомври 2020 -та Върховният касационен съд реши, че дворецът окончателно ще остане владение на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза.
Работното време: четвъртък – неделя 09:00 – 17:00 ч.
Цени: Възрастни – 5 лв., деца – 2 лв.
КРИЧИМ – Дворецът Кричим е българска царска ловна извънградска резиденция, построена в бивш султански имот, останка от историческата „Велика българска гора“, простирала се от Пловдив до Белград. През 1905 г. е построена първата сграда – ловният павилион„Австрийска къща“ по проект на арх. Г. Фингов. Настоящият ловен дворец е завършен от цар Борис II през 1936 г. и представлява двуетажна сграда, която подслонява петдесет и пет помещения, като само баните в двореца са дванадесет. По-голямата част от стаите са запазени в автентичния им вид и всичко е наистина удивително. В двореца има и киносалон, което е забележителност за началото на миналия век. Големината на парка днес е около 300 дка и е дом на най-разнообразни растителни и животински видове.
Снимки: Етюд-и-те на София ❤️ Mihail Hubchev Photography 👏 Yavor Michev Aerial Photography 🦅
