Карантина по български

Цял живот българина мечтае да чуе фразата “Стой си вкъщи, не работи” и днес, когато това стана реалност, той пак е наопаки.

” Не е достатъчно да правим най-доброто, на което сме способни – понякога трябва да правим това, което се изисква от нас. “

Уинстън Чърчил

Нали знаете, как като малки ни забраняваха нещо, а в нас се надигаше неистово желание да направим точно това. Влечението към забранения плод идва още от библейски времена и до наши дни е запазило влиянието си върху хората. Въпреки, че сме напреднали с векове и се мъчим да докажем колко сме еволюирали, първичното още се таи някъде в нас. И това не винаги е лошо, но когато са заложени стотици човешки животи, меко казано е безхаберно да се подаваме на подобни емоции и да не мислим със здравият си разум, който така разпалено твърдим, че притежаваме.

Едва ли има някой, на който още да не му е станало ясно, че светът е под пандемия, наречена коронавирус. В последните месеци, доста обстойно наблюдаваме на какво е способен така нареченият COVID – 19. И въпреки това, го подценяваме. Правим се на непукисти, не даваме признаци за адекватна преценка.

Интересно е, как бързо човек сменя настроенията си. От пълна незаинтересованост по въпроса, до първи редици на опашката в супермаркета за поредната камара тоалетна хартия…. Добре дошла паника!

Колкото и да не ни се искаше, беше ясно, че България няма да бъде пощадена от коронавируса, колкото и да леехме куршуми и да си мислехме, че сме далеч от случващото се. Този път не можем да виним политиците ни, те учудващо проявиха здрав разум. Но защо ние, обикновените граждани, не го направихме? Още в първите дни от обявяването на заразени случаи в страната, предпочетохме вместо да преосмислим ситуацията и да впрегнем капацитета си в посока на общото благо и здраве, да изпуснем юздите и да хукнем като подплашени кокошки да изпразваме магазини и аптеки. И как, по дяволите, 40 рола тоалетна хартия ви решава проблема? От срес получихте диария ли? …

Вече пети ден, аптеките са полу- празни, медицински маски няма дори в болниците, а витамините са безследно изчезнал ресурс. И в същото време, напук на всяка рестрикция, взета от щаба и обеснявана по три пъти на ден на драгия български зрител, като на шимпанзе, той милият, пак не успя да асимилира. Казват “Стойте си у дома!” , “Не се събирайте на групи!”, “Изолирайте се, за да спасите здравето на себе си и близките ви!”, а масата чува “Излез пред блока да се наливаш с бири,” или пък ” Що пък да не си направя едно пътуване по средата на световна пандемия, до най – пламналата страна от списъка. Че после да мина и през още една, добре да разнеса, каквото съм прихванал и накрая, за велика дебилщина да си хвана влака от единия до другия край на България!?!?” Кандидат за Нобелова награда!

Учениците не остават по – назад. Те са във “ваканция”, не са чували нищо за извънредни положения и за призивите, че ако не внимават могат да убият дадовците и бабите си. Защото докато един юноша може да прекара вируса даже без да разбере, то при хора над 50 години услужненията са по – тежки. Но кой да ти мисли за това като има къде по – големи терзания в главата на един тийнейджър – на коя пейка да се съберат да попушат наргиле с дружките например….

Медиците ни били бъзльовци, отказвали да вършат дълга си. Че и 1000 лв бонус им се давало на всичкото отгоре за това. И вас да ви пратят голи и боси да лекувате нещо, от което понятие си нямате, няма да скачате от щастие, ама нали паничката на съседа винаги е по – пълна и българина е всезнаещата овца, може да дава акъл наред…

Не се случва често народа да се обединява, а пък целият свят да го прави едновременно – това явление граничи с намиране на елфското съкровище. Да видиш как различни характери, върли опоненти, постигат съгласие по даден въпрос, това трябва да ти е достатъчен знак, че трябва да започнеш да използваш сивото си вещество правилно. Паниката и презапасяването няма да ни защитят от болестта. Да, очакват ни трудни времена, но ако не съумеем да погледнем ясно и да взимаме точните решения, ще последваме участта на горката Италия, която се чуди как да изплува от тежкото положение и да спаси хилядите заразени. Само че ние не сме Италия и нашата здравна сиситема не е италианската, нито пък имаме Киара Ферани да ни събере 4 милиона долара за три дена, с които да подпомогне. болниците.

Не сме и Китай, да си построим временни болници и да мобилизираме милиони да се трудят в името на единното здраве. Нашата здравна систена не е от най – силните, базата ни е оскъдна и лесно бихме паднали в пропастта, ако не внимаваме…. Но всичко е постижимо! Само трябва да се постараем и да слушаме препоръките и да спазваме регулациите, които са въведени. Мийте си ръцете и спазвайте силни хигиенни навици! Прекарайте тези 14 дена у дома, посветете време на близките и на себе си. В днешното забързано ежедневие, дотолкова сме се отчуждили от собственото си семейство, че имам чувството как повечето ги е страх дали не са изгубили умението да общуват с най – близките си.

Бъдете отговорни! Към себе си, към роднините си, към обществото. Не се поддавайте на страха, той е по – коварен от всяка чума! Останете информирани и се опитайте да извлечете възможно най – положителното от създалата се ситуация. Стремете се да не загубите усмивките си, те са един от най – силните лекове! Развеселявайте себе си и хората около вас, за да минат дните неусетно.

Останете си вкъщи! Поне докато мине извънредното положение. Това е най – сигурният метод до момента за справяне с рязкото разпространяване на заразата. Замислете се, че всеки ден, прекаран у дома, със семейството ви, спасява не само вашият живот, а този на някое друго семейство. Ще имаме достатъчно време да се събираме, да празнуваме и да пътуваме, сега е време да поседнем и натиснем спирачките. Да отложим плановете си, да затегнем коланите, да сме разумни.

Защото и това ще мине! Просто трябва да сме силни и дисциплинирани. И по – сплотени от всякога.

А последиците от изолацията не са само отрицателни – софиянци не са дишали по – чист въздух от години. Така че, поемете си дълбоко въздух и се пазете! Останете вкъщи и дарете близките си с любов и грижи. След като това премине, ще сме много променени. Надвам се, към по – добро. Бъдете здрави!

* Снимки: интернет (Видяно в София/Етюд-и-те на София)