Мога да говоря за природните дадености на България с часове. Колкото и да кажа, все ще е малко. Това не е нещо, за което можеш да чуеш или да прочетеш. Това е от онези неща, които трябва да се усетят с всяко сетиво. България крие много чудесни места! Може да не са космополитни или по последен писък на модата, но са изключително богати от духовна гледна точка.

В полите на Рила планина, която сама по себе си е едно магическо място, се е скрило градче, пленяващо с природа и спокойствие – Сапарева Баня.

Тук хората са благи и засмени, атмосферата предразполага за релакс, а интересните места – горещи. Такава е и емблемата на града, гордостта на околията – първенеца “Гейзер – фонтан”, чийто изригвания достигат до рекордните 103℃.

Горещата си нотка града носи още от древни времена, когато е бил наричан Германея (герм=горещ).

Минералните извори в Сапарева Баня са изключително полезни за редица направления – опорно-двигателния апарат, нервна система, остри хронични заболявания и кожни проблеми. Има както специализирани рехабилитационни места за настаняване, така и много спа хотели.

Друго интересно местенце в града е  средновековната църква “Свети Никола”, намираща се в самия център на града. Датира от 12-ти век и досега е реставрирана един път през 1937г, но за съжаление към момента е нефункционална. Около нея е обособен парк, където можете да прекарате време, любувайки се на малкото съкровище.

И когато сте готови с разглеждането на градчето, околната природа ви очаква, за да ви заплени с безчетните си живописни картини. Един от чудесните примери е водопада Скакавица – внушителен хубавец, издигащ се на 1750м. надморска височина.

Да се стигне до него не е никак сложно, но не бива и да се подценява. Удобните обувки са силно препоръчителни. Самият маршрут започва от местността Зелени преслап, докъдето се стига с кола. В информационният център можете да разгледате макет на цялата Рила планина и да се ориентирате откъде да минете. Пътеката към водопада започва непосредствено от паркинга на центъра, като ориентир е хижа Скакавица.

Минава се през цветна гора и ако уцелите слънчев ден, можете да станете свидетели на магията, която сътворяват лъчите и дърветата. След около 40-тина минути се стига до една дървена пътечка. Малко след това идва и самата хижа.

След нея ви остават около 30-тина минути до водопада. Но този половин час минава неусетно, покрай множеството водопадчета и гледки по пътя.

В самото подножие на водопада има малко блато, след което идва каменна пътека нагоре и оттук започва опиянението от гледката и чистият въздух.

Възможно е изкачване почти до върха, без особена трудност. Гледката наобратно е изумителна!

По пътя надолу ви остава само да се насладите отново на прекрасните картини, които се разкриват. Прехода в двете посоки отнема около два часа и половина с нормално темпо. Ние посетихме водопада в началото на септември, поради което и не бе толкова пълноводен, но ако искате да го видите в цялата му мощ и прелест, по – добре е да дойдете през късната пролет.

Следваща спирка бе Ресиловския манастир “Покров на Пресвета Богородица” – един от малкото останали действащи женски обители. Както разбрахме от личен опит, все още е забранено влизането на мъже в манастира, а жените трябва да са облечени според етикета за посещение на свещено място – без потници, къси панталонки и поли.

Последен в списъка за посещение бе водопада Горица – лесно достъпен през цялата година и най – ниско разположеният от седемте водопада на река Горица. До него се стига по стълбички и мостче.

Седемте рилски езера, безотточното езеро “Паничище”, няколко манастира и екопътеки.