Никога няма да си подготвен за това преживяване – каквото и да очакваш, то е много повече!
Мразя да ставам много рано сутрин. А ето че отново го правя. Но днес си заслужава – Паоло ще ни чака на Орлов мост точно в 09:00, за да поемем по непознатия път към Суфли.
Рали вече е на спирката, когато успявам да се дотътрузя с малкият си поожулен куфар. Минават се няколко минути и Ади се задава от ъгъла. Ето го и Паоло, паркира малката Алфа и започва да товари багажа ни, който, оказва се, естествено е повече, отколкото бяхме казали, че ще вземем – “Не ми стигна раницата да си побера нещата” – казва Ади и ние с Рали единодушно се съгласяваме с това твърдение, докато Паоло ехидно ни се смее.
Някъде между Пловдив и Димитровград, погълната от силната женска глъч, се замислям какво ли му е на един мъж, затворен в кола за около пет часа с три тамън разсънили се бъбривки… А това е само началото, ще пътешестваме цели 4 дена. “Горкият Паоло!” мисля си, подсмихваща се от разигралите се в ума ми картини.
На границата се оказва, че сме първи от общо четири коли, от които се състой малкият ни пътуващ отбор. Самата граница повече прилича на изоставено село, отколкото на работещ граничен пункт. Но това си има и своите плюсове – минаваме светкавично и ето ни вече на гръцка земя. А до Суфли останаха само два часа…
****
Никога не ходете гладни в Суфли! Градчето е малко и работят едва няколко заведения на центъра, но и в тях след 15:00 не може да се намери нищо за хапване. Резервният вариант е едно пситополио, в което се чака по 40 минути за поръчка, поради факта, че цял град се е изсипал да похапне сладко шишчета там.
Само си представете гледката – дузина гладни непознати обикалят из центъра на града, издирвайки нещо с което да се заситят. Носи се миризма на прясно изпечени шишчета, което само усложнява ситуацията. За капак е станало вече 15:00 и заведенията са привършили асортимента си от храна за деня… Поне за кафе никога не е късно 🙂
Музеят на коприната се оказа напълно ново измерение – досега не бях се замисляла колко дълбок е всъщност процеса по добиването й. Гледайки малките беззащитни буби, загубили живота си, за да може да се радваме ние на един прекрасен шал например, осъзнавам повече от всякога колко свързано е всичко… Живот едва 35 дни, хиляди неизлюпили се пеперуди, безброй изгорени женски ръце… само малка част от жертвите по пътя на добиването на коприната. Музеят крие всички тези тайни, приканвайки посетителите си да научат каква цена трябва да плати една пеперуда в името на тази малка нишка плат.
От своя страна, фабриката за коприна изумява с изящните си творения. Така цветни и деликатни, галещи кожата и егото. Гледам ги наредени по рафтовете и докато се възхищавам на фината изработка, в съзнанието ми се пробужда отново образа за малките какавиди, без които цялата тази красота не би могла да съществува…
Едва прекрачила прага на фабриката, се озовавам лице в лице с огромните машини, окичени с различни макари от цветни нишки. Всички тези макари са приготвени да станат тихи съюзници на дамите, работещи по изработването на коприната във всички нейни форми.
Вече минават десет минути, а аз не мога да отлепя поглед от хоризонта. Цветовете са ме хипнотизирали, не помръдвам даже. Песента на морето опиянява сетивата и оставаш прикован някъде из времето. Най – магическият залез, който съм навлюдавала някога! И не, не се намирам в Санторини, а на крайбрежната алея в Александруполи.
Прекарахме три нощи във градче на име Фанари – тихо по това време на годината, но в сезон се пръска по шевовете. И няма как иначе – разполага с уютни хотели, кокетни къщи и къмпинг, който даже и в средата на февруари бе пълен.
Липсваха ми тези цветни улици с прекрасни сгради, които намерих отново в Комотини! Урбанистичната нотка тук е точно като по моя вкус – уличното изкуство, просторните пешеходни алеи, преплитането на ретро архитектура с модернизиран минимализъм, претъпканите кафенета… Ако пък ви дотегне от глъчката, веднага можете да се отдадете на историческа разходка в стария град.
Карнавала е преобразил Ксанти – шарени улици, много украси, песни, танци, всякакви същества кръстосват центъра с приповдигнато настроение и бои в ръце. Въздухът е пропит от миризмата на скара и захарен памук. Още не е започнало, а конфети са се разпилели по паветата сякаш дъгата е избухнала.
Дълго се чудех как се подготвяш за карнавал. Какво представлява самото преживяване, дали ще стоя отстрахи просто като наблюдател или ще се впусна в цветната лудост… Много мисли и очаквания минаха през ума ми, но действителността ме зашемети!
Няма как да си безучастен към подобна еуфорична лавина. СЪрцето ти започва да препуска в ритъма на музиката и с пълна сила те потапя в недрата да забавата. Може да не е карнавала в Рио, но всичко тук е само радост, любов и много весели цветни лица!…
***
Тук, освен великолепният залез, можете да се полюбувате на фара, който е като емблема на града. Малките бяло – сини мелници, накацали по крайбрежната улица, са като откраднати от Оиа. От колеги разбирам, че тук има и ужасно вкусни гироси. Александруполи по нищо не отстъпва на острови като Санторини и Миконос, само че е доста по – близо. Чарът му обаче, е достатъчен да ви накара да се върнете отново.
Прекарахме три нощи във градче на име Фанари – тихо по това време на годината, но в сезон се пръска по шевовете. И няма как иначе – разполага с уютни хотели, кокетни къщи и къмпинг, който даже и в средата на февруари бе пълен.
Поради близостта си до България, тук знаят какво е баница, къде се намира София и могат свободно да ти кажат “Здрасти” и “Приятен ден!”. Любезни са с теб дори и когато им лазиш по нервите и заедно с още 20 човека огласяте цялото заведение, а е вече е минало полунощ. Даже са се опитали да преведат почти всичко на български, но уви, и те вече знаят, че чичко Гугъл не е добър помощник в това начинание.
Три дена на смях, хапване на вкусна морска храна и страшна бугаца – техен прочит на сладка баница с крем и пудра захар. Умопомрачаваща вкусотия! Определено бих се пристрастила към спокойния живот в крайбрежно градче, където денят винаги е слънчев и те будят не клаксони, а морските звуци.
Манастир изграден изцяло във водата? Да, има такова място и то се намира в лагуната Порто Лагос. Храмът “Св. Никола” е разположен на първото от двете малки островчета в езерото Вистонида. На второто островче се намира малка нова църква.
Освен с разтърсващата история за малката Анастасия от Кипър, мястото е известно и като дом на красивите розови фламингота. Е, тях ги нямаше през февруари, но духовната атмосфера присъства целогодишно.
Липсваха ми тези цветни улици с прекрасни сгради, които намерих отново в Комотини! Урбанистичната нотка тук е точно като по моя вкус – уличното изкуство, просторните пешеходни алеи, преплитането на ретро архитектура с модернизиран минимализъм, претъпканите кафенета… Ако пък ви дотегне от глъчката, веднага можете да се отдадете на историческа разходка в стария град.
“Божеее, Ралица как си ме е изрисувала, направо ще мина за дъщеря на някой вожд!” – мисля си аз докато се взирам в образа си в огледалото, сутринта преди да отидем на карнавала в Ксанти. За да сме в тон със събитието, Рали си бе поиграла с четките малко (колкото е възможно за 15 минути хаха).
Карнавала е преобразил Ксанти – шарени улици, много украси, песни, танци, всякакви същества кръстосват центъра с приповдигнато настроение и бои в ръце. Въздухът е пропит от миризмата на скара и захарен памук. Още не е започнало, а конфети са се разпилели по паветата сякаш дъгата е избухнала.
Спокойствие и безлюдие цари в старата част на града, където само сградите са останали, да разказват на отклонилите се посетители, истории от древни времена.
Дълго се чудех как се подготвяш за карнавал. Какво представлява самото преживяване, дали ще стоя отстрахи просто като наблюдател или ще се впусна в цветната лудост… Много мисли и очаквания минаха през ума ми, но действителността ме зашемети!
Няма как да си безучастен към подобна еуфорична лавина. СЪрцето ти започва да препуска в ритъма на музиката и с пълна сила те потапя в недрата да забавата. Може да не е карнавала в Рио, но всичко тук е само радост, любов и много весели цветни лица!…
Равносметката от първото ми подобно изживяване:
– не обличайте дрехи, които не можете да прежалите
– не се трудете да се гримирате, участниците ще свършат доста умело тази задача
– не се забутвайте назад от парада, застанете отпред и се насладете на момента
– бъдете готови за нови и силни емоции
– попийте колкото можете от радостта и положителната атмосфера, за да можете да сте заредени дни напред с глуповата усмивка на лицето 😉
– какъв по – чудесен завършек на деня от един неустоим гирос
– не обличайте дрехи, които не можете да прежалите
– не се трудете да се гримирате, участниците ще свършат доста умело тази задача
– не се забутвайте назад от парада, застанете отпред и се насладете на момента
– бъдете готови за нови и силни емоции
– попийте колкото можете от радостта и положителната атмосфера, за да можете да сте заредени дни напред с глуповата усмивка на лицето 😉
– какъв по – чудесен завършек на деня от един неустоим гирос
Кавала бе така намръщена, сякаш усещаше, че след броени часове напускаме гръцката земя. Въпреки това, улиците са пълни с хора, излезли да се забавляват в празничния ден. Семействата са насядали из любимите си таверни, раздавайки си щедро лагана. Чист Понеделник е – началото на Великия пост. Небето е обсипано с множество хвърчила, символ на благодарността на хората към боговете, предвещаващи идващата пролет.
Тръгнахме на това пътешествие основно за карнавала, а се оказа, че получихме много повече от това. Основната движеща сила бе любовтта – към пътуванията, към страната и културата, към морето, към забавлението, между нас…
***
Здравей София! Липсвах ли ти? Ти на мен да! Обожавам прибирането у дома след пътуване. Тогава е времето да отпочина, да се отрезвя от цялата страст и да премисля многократно случилото се през последните дни. Приятното чувство в сърцето ми ме кара да съм нелепо доволна поне седмица след това. А после кръговратът започва наново – отварям картата и тефтерчето, чертаейки нови планове за далечни и близки дестинации. И ето го пак това усещане на ято пеперуди в стомаха ми. Магичното чувство, описано с една простичка дума през 1902г. от германците – WANDERLUST!
