С две приятелки от доста време искахме да отидем в Италия. Все не ни се отдаваше възможност, до преди няколко месеца, когато най – накрая успяхме да реализираме желанието си. Подготовката бе изключително трескава и с всеки изминал ден нямахме търпение да дойде моментът на заминаването ни. А той бе в тъмните сенки на една студена януарска утрин.
Едва 4ч. а ние бяхме натоварени в таксито към летището. Няколко дни преди да заминем, компанията, с която пътувахме, смени терминала, от който излитаха самолетите и. И така се озовахме на Терминал 2, който за мен бе загадка, тъй като не бях стъпвала никога там. Е , оказа се, че не е толкова сложно, още повече че терминала е доста по – малък от главния – Терминал 1. Минахме безпроблемно през всички проверки и зачакахме да стане време за качване. Междувременно бях изумена от безобразните цени там – една нищо и никаква вода струваше цели 4 лв. Винаги си купувам вода от терминала на летището, но досега не съм попадала на такава скъпотия. Определено няма да повторя!
Само след два часа бяхме на италианска земя! С първите стъпки там започваш да се чувстваш като джудже сред величествените сгради и статуи. По – късно, когато разглеждахме забележителности и интересни места, тайно си представях сценки от древността и винаги римляните бяха с ръст на великани – може би за да оправдая огромните постройки, а и за да задоволя въображението си. 🙂
Рим е изключително жив и населен град! И тук се наблюдаваше тенденцията за гетото в центъра – всички емигранти и чужденци бяха в околията на гара Термини, където по стечение на обстоятелствата, бе и нашата квартира. А тя… ох, ами бе трудно да я наречеш квартира. Това е първият ми отрицателен опит с наемане на място. Оказа се в стара сграда, точно срещу Термини, в която живеят предимно емигранти. Гледката не беше нищо ново за нас, но просто първоначално притаяваш дъх и се питаш дали не си объркал мястото. Самата стая се намираше между партера и мазето, което само по себе си бе изненадващо. Приличаше повече на стая , в която се настаняват сезонни работници, отколкото на място за туристи. Още една изненада бе домакина на въпросното място – момче, горе долу колкото мен, привидно дружелюбен и ненатрапчив човек. Първоначално малко се почуди на неприкритите ни смаяните физиономии (направо си гледахме като телета), после започна да ни обяснява неща за квартирата, от които почти нищо не чухме, загледани в стаята, която щеше да бъде наш дом в следващите няколко дни. Не искам да създавам грешно впечатление, но когато минеш дадена възраст, предпочиташ като си на пътуване, да имаш приятно и чисто място, където да отдъхнеш и да се заредиш с енергия за следващия ден. През годините и трите бяхме живели в какви ли не места – от раздрънкани бунгала до мазета, но някак си го приемахме, защото бяхме отишли на работа за няколко месеца. Сега обаче, момента бе различен – бяхме заложили големи очаквания на това така желано пътуване, че гледката на скромната и леко архаична стая, ни стресна.
В крайна сметка магията на града бързо ни извади от транса покрай стаята. Стигнахме и до заключението, че сме тук заради преживяването и емоциите, не заради спането, което си бе чистата истина. Тази случка ни остана като урок да нямаме пълно доверие на снимките в booking, да не търсим места под рейтинг “7” и да отделим малко повече бюджет за настаняване следващия път. Все пак , всяка история трябва да има своята забавна страна, а това бе нашата 🙂
Рим не може да бъде разгледан за 4 дена – това вече със сигурност мога да ви заявя! Града е толкова шеметен, огромен и красив, че ходихме на доста места по няколко пъти, за да ги преоткрием. Тълпите от хора са безкрайни, така че се заредете с много търпение. Уцелихме чудесно време и се разбихме от разходки – обиколихме града пеша, всички дни… Чудесна тренировка и духовно презареждане!
Въпреки противоречивата слава, римляните са приятни хора. Не държат да им говориш на родният език, както бях чела по форумите преди заминаването. Знаят английски и ти отговарят вежливо на всеки въпрос, а в нашият случай си бяха доста хаха…
Преядохме с толкова пица и спагети, но пък си заслужаваше! Определено, когато опиташ храната в родината й, усещаш реалната магия, с която те взривява… Интересно бе да се наблюдават местните – как поръчват, какво, как се държат, кога излизат, къде ходят…. Обогатяването бе многостранно – психическо, душевно, физическо, културно… Но нека не ви заливам с думи, а да ви покажа малко снимки 🙂
Post Views: 71
