София е огромен град и крие в себе си безчет интересни и дори непознати места. Има много съкровища, за които може даже дори да не подозирате колко са изумителни. В тази поредица ще ви представям приятните, интересни и запомнящи се кътчета в столицата. Места, събуждащи възхищение и любопитство, жажда за опознаване и разбиране.
Днешният герой е нов за мен. Доскоро не подозирах колко еклектичен и интересен е. Не бях го посещавала, но преди дни го направих и останах изумена от цялата дълбочина на самото място. Това е театър Азарян, скрит в подземният етаж на огромният НДК и от две години събира любителите на театралното изкуство и не само.
Театъра носи името на прочитуят български режисьор Крикор Азарян. Открит е през октомври 2015г. и се помещава в Зала 2 на НДК. Той е втората най – голяма театрална сцена след Народния театър.
За театъра
Основната мисия на Театър Азарян е да генерира нова творческа материя, да култивира съвременен артистичен ресурс в сферата на театъра и различните форми на изпълнителски изкуства, като дава пространство за изява и съдейства за професионалното развитие на актьори, режисьори, драматурзи, композитори, сценографи и технически специалисти. Един постъпателен процес, основан на принципите на приемствеността, образованието, активната съвместна работа и риска.
Една от амбициите на Театър Азарян е да се превърне в приемаща сцена на едни от най-интересните творци и проекти в международен контекст, които да се откроят като значимо присъствие в театралния и културен афиш на София. Регулярното гостуване на чужди артисти ще съдейства както за разнообразяване и обогатяване на средата, така и за превръщането на българската публика в част от общото пространство на споделени европейски ценности.
източник: Facebook страница на театър Азарян
Още с влизането, пространството те омагьосва. Изчистени бели стени, много лампи и безброй обувки. Да, ОБУВКИ! Висят дори от тавана! Супер странно и изумително едновременно. Цялата тази уникална концепция е дело на известния сценограф Никола Тороманов – Фичо.
А историята на тези обувки е почти толкова изумителна, колкото самият театър – събирани са чрез фестивала “София диша”. Предоставена е възможност на софиянци да дарят старите си обувки за създаващият се тогава театър. Инициативата продължила два месеца. Обувката не е избрана случайно – Крикор Азарян e работил първо като обущар и винаги е акцентирал върху тази част от живота си. В едно свое интервю Азарян казва: “Режисьор съм. Можех да бъда обущар или Бог знае какво”.
“Темата за обущаря беше негова любима и той често говореше за това, връщайки се към детството и началото на пътя си. Оттук дойде и идеята за символа на обувката. От една страна – това са много лични вещи, които всеки избира сам и по някакъв начин стават част от профила му. От друга страна – те са опорната точка на тялото, средството за движение, идеята за посоката, стабилността, следите, отпечатъците и цивилизационен етап, свързан с окултуряването. Избрах лична вещ, която е на пръв поглед малка и донякъде незабележима, но умножена и преекспонирана – се превръща в материал или тема за импровизация”, споделя авторът на идеята Фичо.
Сред многобройните експонати в интериора се поместват и 180 чифта обувки на родни актьори, висящи от тавана и наредени по рафтове, с табели кой е играл с тях и къде.
Цялостната идея за концепцията на театъра ми взе ума! Така изкусно е преплетена личността на Азарян с новаторските идеи, създавайки феерия от удивление. Едва дебютирах като посетител на това изумително пространство, а вече съм сигурна, че е едно от любимите ми места в града!
Ако и вие като мен не сте успяли да го посетите толкова време, не се бавете повече – програмата до края на годината е пленяваща и със сигурност ще намерите постановка, която да ви грабне. Има много какво да се види тук, освен театралните спектакли!
Като за финал ви представям 10-те завета на Крикор Азарян:
1. Бъди в мир със себе си;
2. На сцената не излизай, ако няма какво да кажеш;
3. Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност;
4. На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа;
5. Тази игра става с взаимна любов и вяра. Калкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти, емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи;
6. Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи;
7. На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист;
8. Не ти си важен, важно е това, което правиш;
9. Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията;
10. Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата. Точно тези умения го извисяват в неговите очи, защото на зрителят му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне. Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: „Това и аз го мога”.
Повече информация за театър Азарян може да намерите тук:
